Точно тази събота ролята на навигатор беше погрешно разпределена на най-неориентирания по карта пътник в колата, поради което направихме 3-4 (може би 5-6, кой ли ти ги брои!) обратни завоя на шосето от магистрала „Тракия“ в посока Ихтиман. Повторението е майка на знанието, особено при обратните завои на шосе.
Накрая захапахме правилната посока и стигнахме до релсите на линията София-Пловдив, където за наше огромно въодушевление тъкмо минаваше влакът. Махането на преминаващ влак е любимо занимание на всички деца и пораснали деца.
Пък даже и влакът да е товарен.
Така малко по-късно, отколкото предполагахме, пристигнахме при табелата на село Живково, Ихтиман. Радостта ни се оказа прибързана, тъй като по невнимание преминахме през цялото село и излязохме транзит от него, а нашата цел никак не беше такава.
Обратен завой.
Ама това не е шосе, а междуселски път, поради което обратният завой изисква има-няма 12 маневри напред-назад. Добре, че няма движение.
Я, някаква кола идва зад нас.
Я, шофьорът е на прага на сърдечен удар от почуда какво прави нашата кола напреки на шосето.
Я пък тоя!
Не вижда ли, че извършвам сложна маневра.
Маневра – завършена. Озоваваме се в центъра на село Живково.
Според последното преброяване селото има население от 557 души. В съботния следобед ние се срещнахме с петима от тях.
Жител номер едно - дядо, когото попитахме как се стига до манастира „Свети Дух“. Бяхме прочели, че манастирът от 19-и век е възстановен и се издига на хълм над селото. Дядото даде наставления в духа на „само нагоре, минавате моста и после няма как да се объркате!“ (който още не знае, да знае - че чуете ли „Няма как да се объркате“, сте се объркали не, ами ще ви пукат ушите!).
Заради вроденото си недоверие влизам в местен магазин, където срещам жител номер 2 и 3 на село Живково – продавач (който потвърждава насоките) и купувач, 5-годишен мъник, който си закупува бонбони с крава на опаковката.
Обнадеждена излизам навън, където тъкмо преди да запалим към манастира, срещаме жители номер 4 и 5. Брех, познати ми се виждат тия младежи! А-а-а! Изумените хора, които срещнахме, докато бяхме напреки на шосето малко по-рано. Излизам да изясня недоразумението – поднасям извиненията си, обяснявам с твърде много думи как сме се загубили и как така се е наложило да заставам в по принцип несвойствени за моите шофьорски умения позиции... Хората казаха „Няма нищо“ и благоразумно отстъпиха няколко крачки назад, докато напуснем територията на селския мегдан. Аз бих направила същото.
Естествено, по пътя за манастира се загубваме.
Правим обратен завой.
Загубваме се втори път. Намираме се.
Решаваме да оставим колата, че свят й се зави, и поемаме около 300 м по черен път нагоре към манастира пеша. Гледката отгоре наистина е страхотна. За съжаление, манастирът е ограден и заключен. Това, което съществува днес от него, е малка църква, която, доколкото разбрахме, се отваря само на празника „Свети Дух“, когато има и събор на селото. Ремонтирана и спретната е.
(За да не се губите и вие – хващате пътя от Живково за Самоков и веднага след табелата за край на селото вляво нагоре тръгва черен път. Този път ви трябва.)
За финал няколко думи за името на селото. Живково - човек би предположил, че на някой Живков е кръстено. Правилно предполагате - носи името на министъра на просветата през 1887-1893 г. Георги Живков. Според старите регистри преди това селото се е казвало Авликьой, което в буквален превод означава "Жив плет". А пък се е казвало така, защото е било цялото опасано с жив плет. За какво им е било нужно това на хората, не можахме да разберем. Сега няма и следа от живия плет. Но пък се оказа чудесна дестинация за еднодневна разходка около София.
Село Живково се намира на 57 км от София, на 5 км от Ихтиман.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
