Дъвки, дъвки, дъвки, един фалшив балкон и една гърда, изтъркана от ръцете на хилядите туристи, надяващи се да намерят голямата любов някъде под терасата на Жулиета във Верона.

Горе-долу това е картинката, която ви посреща жизнерадостно, когато пристигнете в Къщата на Жулиета след три часа друсане във влак и пек от Венеция до Верона. От гарата се започва голямото питане за посоката, защото противно на очакванията ви, Къщата на Жулиета не е единствената забележителност в града и местните власти не са сметнали за необходимо да канализират многохилядните тълпи от туристи чрез табели. А на въпроса ви „Къде е къщата на Жулиета“ местните по-често отговарят с мълчаливо презрение или презрително мълчание, отколкото с членоразделна реч. Ако сте късметлии, ще ви посочат с пръст, а ако не сте – ще се направят, че не са ви разбрали.

Верона е град с уникално наследство, със сгради на по хиляда и повече години, с внушителната Арена ди Верона, където са се организирали гладиаторски борби, с няколко живописни площада и катедрали. Въпреки това повечето туристи препускат в конски тръс през тях без дори да ги забележат. Устремили са се към къщата все едно са на финала на състезание по спортно ориентиране и после се чудят защо минувачите отказват да им сътрудничат. Все пак не забравяйте, че отивате в „къщата“ на литературна героиня - единственото общо между Жулиета на Шекспир и тази сграда е съвпадението във фамилията на Жулиета и на собствениците на къщата.

И когато накрая пристигнете, пред вас се възправя каменен свод, облепен до впечатляващи висини с листчета с пожелания за любов и кой-знае-още-какво на почти всички познати езици по света. Информирали се предварително каква е ситуацията, всички туристи пристигат, джвакайки дъвка, която изплюват и безхаберно залепват с нея своето листче с желание. Междувременно или получават, или вкарват някой и друг лакът в реброто на съседа си по лепене-на-листчета, тъй като борбата е безмилостно жестока, а тълпата – по-ожесточена и от стадо разярени бизони. Ако сте си забравили листче и неразумно сте си изхвърлили билета от влака още на гарата – споко, обслужете се, на стената има хартия равна на декар екваториални гори. Все ще намерите свободно ъгълче на нечие друго листче. Въпреки че многократната употреба тук е препоръчителна и дори почти задължителна, защото преди няколко години цялата кора от напластена хартия пада с гръм и трясък и къщата остава затворена за ремонт седмици наред.

Стъпка втора е да се доберете до статуята на Жулиета, която на входа на дворчето изглежда измамно близо, но пътят до нея може да ви отнеме повече време, отколкото от гарата дотук. Най-гъвкавите и ловките имат най-големи шансове да се промушат измежду всички желаещи да пипнат Жулиета за гърдата (а многото пипане е очевидно от различния цвят на бронза там). Но какво пък, дошли сте, една гърда ли няма да пипнете!

И последно, но не и по значение - балконът! Тук вече говорим за този на къщата, а не на Жулиета. Не че искаме да разбиваме още сърца, но тази къща дори не е имала балкон до преди 80 години, а вие сте готови да платите 6 евро, за да се качите на него и да позирате за снимка, за да има какво да качите после във Фейсбук. Балкончето е добавено с чисто користни туристически цели – късане на билетчета. А иначе да влезете в двора е безплатно, но не и непременно приятно.

И след като сте приключили със задължителния туристически тур, разходете се из улиците на Верона, вижте десетките далеч по-красиви балкони и спрете да досаждате на жителите на града с въпроса „Къде е къщата на Жулиета?“.

P.S. От симпатия към верончани ето и точния адрес на къщата – Via Capello 23, можете да го проверите на карта в интернет.