Става студено, първият сняг пада и няма нещо, което да ви се иска повече от това да прекарате дните до първа пролет пред някоя огромна камина, връз меча кожа и с чаша греяно вино в ръка. Шведите от Средновековието биха ви заплюли веднага. Въпреки че в сравнение с тяхната зима, българската е весела детска закачка, шведите от онова време хич не й се притеснявали. Напротив - дори се възползвали от леда и студа.
Един небезизвестен швед - Олаус Магнус, сътворил книга, която ни дава възможността да надзърнем в Средновековните зими, без да напускаме топлото си място на дивана. Книгата на Магнус се нарича "Описание на северните народи" и разказва за някои любопитни шведски навици от онова време, включително и за зимните забавления.
Всяка година, след като натрупвал сняг, младите момчета на Швеция с дружни усилия изграждали големи снежни крепости. За построяването им избирали високи места, които да се виждат отдалече, и носели сняг от цялата околност. По време на строежа заливали стените с вода, така че да се превърнат в непробиваем лед. Архитектурните умения на младите шведи стигали дотам, че дори поставяли ледени прозорци на крепостите си! След направата си, всяка крепост била достатъчно здрава за да издържи набези с таран.
Когато крепостта била готова, момчетата се разделяли на два отбора – едните трябвало да пазят, а другите да нападат. Снежните топки били единствените разрешени оръжия. Всеки, който се опитвал да използва дърво, метал или лед, бил хвърлян в ледено студена вода и то гол! Дезертьорите също били наказвани. На тях се полагал сняг под дрехите, придружен от обиди и подигравки. Смятало се, че след като изтърпят това унижение, момчетата ще защитават своя лагер по-упорито.
Докато момчетата играели на война, мъжете в Средновековна Швеция предпочитали състезанията. Всяка година, в края на месец декември, организирали конни надбягвания по заледени реки и езера. Победителят си тръгвал облечен в чисто нови дрехи и с няколко чувала царевично зърно.
Друго предпочитано зимно състезание било с кънки на лед или по-скоро с тяхна примитивна версия. Мъжете прикрепяли парчета желязо или животински кости към ботушите си, за да могат да се пързалят по леда. Магнус пише, че особено предпочитани били еленските кости, тъй като естествената им мазнина позволявала на състезателите да развиват невероятна скорост. Състезанията били сравнително безопасни, но само на дебел и гладък като огледало лед. Все пак невнимателните участници създавали едно по средновековно му кърваво зрелище.
Ако средновековните развлечения са ви вдъхновили и голямата камина, далеч от студа вече не ви изглежда толкова привлекателна, времето навън предлага чудесна възможност за всякакви снежни игри. Все пак, ако бяхме на ваше място, бихме стояла по-настрана от животинските кости по тънък лед.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
