Авторката на „Всичко, което искам за Коледа“ Джоана Болури се завръща с втора коледна история, уютна като любимия ни пуловер.
„Всичко, което искам за Коледа“ е… нов роман от Джоана Болури! Това си пожелаха многобройните читатели у нас, попаднали под влиянието на коледната магия на популярната авторка на романтични истории, която завладя родните книжарници през 2021 г.
Ето че идва времето това желание да се сбъдне и да ни донесе така чакания празничен дух още през октомври, защото на български език вече блести и втора история с присъщия за писателката емоционален заряд– трогателният роман „Да се завърнеш за Коледа“.
Изплетен умело като пъстър коледен венец от чувства, усмивки и въздишки, „Да се завърнеш за Коледа“ е сърдечна и вълшебна история за понякога трънливия път, по който трябва да поемем, за да (пре)открием любовта!
Кейт и Ед са заедно от цяла вечност. Те се влюбват още в училищните коридори, преодоляват далечните разстояния на различните университети и заедно се превръщат във възрастни хора – със свои отговорности и мечти. А любовта им ги обгръща като онзи любим коледен пуловер, който никога няма да ти писне да носиш.
Докато един ден двамата не откриват, че вече май не са си по мярка. По време на ежегодното им прибиране за Коледа към китните им съседни градчета в английската провинция, те осъзнават, че искат различни неща.
Вглъбена в кариерата си на безскрупулен адвокат, Кейт не включва семейство и деца в плановете си за бъдещето. А Ед – някога музикант с обещаваща кариера – е забравил всичките си амбиции и търси комфорта на семейното гнездо.
Принудени да прекарат Коледата заедно – в най-романтичното време на годината двамата ще трябва да се изправят лице в лице с горчивите равносметки. И ще трябва или да открият път към онази тръпка, която ги е събрала преди толкова много години, или да се разминат завинаги…
Три Коледи, две разбити сърца и едно променящо живота пътуване ви очакват сред страниците на този бляскав и майсторски поднесен разказ, който ни припомня, че понякога човек трябва да загуби нещо, за да открие истинската му стойност.
Забавен и трогателен, нежен и изпълнен с уюта на класически празничен романс, „Да се завърнеш за Коледа“отново доказва, че Джоана Болури умее да разказва човешки и топли истории!
Из „Да се завърнеш за Коледа“ от Джоана Болури
Кейт
През 2014 година певицата Тара Мичъл напуснала жънещата успехи женска група Хайп, за да създаде семейство с прочутия футболист от шампионската лига Андрю Браун. След две деца, телевизионно предаване, безброй сделки със списания и станала публична извънбрачна връзка, Тара Мичъл-Браун решила да се разведе с Андрю и да се възползва от прословутата безскрупулност на нашата фирма, за да – цитирам, взема всичко на този лъжлив и неверен глупак.
Докато управляващият съдружник, Хариет Париш, бе във възторг Тара (и нейният предстоящ договор) да бъде неин клиент, тя не бе толкова възхитена от перспективата да контактува пряко с човек със силен нюкасълски акцент, който открито подкрепя Лейбъристката партия.
От една черга сте, Кейт – сигурна съм, че ще можеш прекрасно да я представляваш. Смятам, че Джулиън може би е прекалено изискан за нея. Няма да си допаднат. А ти си създаде репутация, че се справяш добре с този тип телевизионни звезди от риалити шоута – продължавай в същия дух.
Около година след като се присъединих към отдела за семейно право в кантората Париш, Скот и Тейлър, започнах да осъзнавам, че не бях наета само заради заслугите си. Отделът, който обикновено представляваше висши политици, банкери и изпълнителни директори, бързо разбра, че растящата популярност на инфлуенсърите, жените и приятелките на известни спортисти и звездите от социалните медии е твърде изгоден пазар, за да бъде изпуснат. Дори пет минути слава можеха да бъдат превърнати в запазена марка, да се спечелят милиони от сделки, спонсорство, артикули и публични изяви. Те бяха млади, богати и (за щастие на нашата фирма) бяха склонни да се женят доста импулсивно. Но за разлика от повечето наши клиенти, те бяха, как да кажа... обикновени хора. Обикновени хора, които не притежаваха компании от списъка с най-големите на списание Форчън, нито седяха на първите пейки в парламента, нито продължаваха да си раздават тлъсти бонуси в края на неуспешна финансова година. Бяха достъпни. Приятни. Имаха провинциални акценти, бяха получили образование в държавни училища, бяха достатъчно умни, за да не пропускат възможности, и си скъсваха задниците, за да имат по-добър живот. Имено затова ме назначиха. Аз бях като тези хора.
Все още ми възлагат да работя върху разтрогване на мащабни във финансово отношение бракове, където списъкът с активите прилича на брошурата на Хародс, но през последните шест месеца бях работила с автор в Ютюб с повече от 26 милиона последователи, с риалити телевизионна звезда с фитнес империя и (любимата ми) участничка в състезанието Мастър шеф с изгодни договори за телевизионно предаване и книга, която се разведе с магнат на недвижими имоти, след което анонимно дари своята част от споразумението на детска болница, защото бе убедена, че поне нещо добро трябва да произлезе от тази каша.
Ед просто не може да схване. Не може да разбере защо влагам толкова труд в работа, която ме прави нещастна. Защо съм избрала нея, вместо човешките права – несъмнено много по-благородно начинание. Казвам му, че съм се заела със семейно право, защото майка ми е останала без нищо, след като баща ми се разведе с нея. Не че той имаше много, но нищо не беше на нейно име. Нито дори колата, която той натовари с нейни вещи и замина. Казвам му, че работя упорито, за да съм сигурна, че към всички се отнасят справедливо, особено към децата, и въпреки че е вярно, това не е цялата истина. Наистина имам и друг мотив, но ме е срам да го призная, въпреки че го усещам до мозъка на костите си. Избрах да работя в тази сфера, защото тук съм заобиколена с хора, които нямат намерение да водят посредствен живот. Затова и съм уплашена до смърт, че един ден мога да се събудя и да осъзная, че именно такъв е моят живот.
Когато спираме на бензиностанцията Уелкъм Брейк, двамата с Ед не разговаряме вече от четиресет минути. Той нарушава мълчанието за малко, за да ме попита дали искам нещо за ядене, но аз поклащам глава, а буцата в гърлото ми пречи да кажа нещо.
– Значи после ще се срещнем тук – измърморва и изважда ключовете от двигателя.
Грабвам чантата си и се отправям към тоалетните, като отчаяно се старая да се вмъкна в кабинката, преди да се разплача. Използвам тоалетната, измивам си ръцете и после се пооправям малко, като се надявам лицето ми да не е толкова червено, каквото изглежда на флуоресцентната светлина на това място. Единствено огледалото в обществена тоалетна може да те накара да се възприемаш толкова зле, мисля си аз, докато се опитвам да пригладя короната от щръкнала коса, която се е образувала отгоре на главата ми. Исусе Христе, изглеждам сякаш някой е натъркал главата ми с каучук.
Обикновено по това време отивам при Ед в закусвалнята и се състезаваме да намерим кой е най-лошият сандвич, което, предвид големия избор, е по-трудно, отколкото изглежда. През октомври Ед спечели с някакво ужасно произведение с яйца и сирене, което бе изхвърлено през прозореца на колата със 120 16 км/ч, а аз спечелих през юли с багета със скариди, която миришеше така сякаш бе приготвена през 1955 година. Тези пътувания бяха като малки приключения, възможност да се откъснем от всекидневието и просто да се отпуснем. Да бъдем глупави. Да бъдем просто Ед и Кейт – двамата идиоти, които се срещнаха, когато бяха на четиринайсет и които взаимно се разсмиват всеки ден оттогава.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
