Сатиричният роман на автора е забавен микс от ситуации и обрати, които звучат почти реалистично.
Готови ли сте за една невероятно смешна история, която по нищо не отстъпва на някои от най-великите конспиративни теории?
На пазара вече може да откриете „Подполковника и пролетта” от Нил Колефф –майсторска гротеска, в която абсурдни ситуации се преплитат с подозрително познати събития и факти от близкото минало и в която един диктатор, който се преструва на умрял, се опитва да се върне на власт.
Малва е чудесен остров. Скрит някъде из Средиземно море, той е рай за най-различни познати и непознати герои на деня, месеца, годината и десетилетието дори. Тук от любовта на народите си почиват диктатори, военнопрестъпници в оставка и прокудени олигарси. Търговци на плът, дрога и оръжие живеят в съседство с банкови измамници, организатори на предизборни кампании и черни пиари. Малва е страна с огромно сърце и дава убежище всекиму.
И неслучайно на този остров убежище е намерил и Подполковника. Светът отдавна го мисли за мъртъв, но той си е здрав и свеж като репичка, живее в огромна вила с басейн, която се обитава единствено от него и мълчаливия му иконом.
Спокойствието му изглежда непоклатимо, докато един ден на вратата му не почука вестоносец с шифрована покана от човек, готов да направи всичко, за да му помогне да заеме обратно мястото, което му се полага по право, а именно – това на велик диктатор…
В тази съвсем достоверно звучаща измишльотина се оказват замесени съветници, зажаднели за власт наследници, ВИП-ове, журналисти, международни дипломати и българското разузнаване. А един сезон е застрашен от заличаване от календара.
Нил Колефф разкрива ревниво пазени тайни, свързани със световни и родни събития, дребни и големи сблъсъци на интереси, а върху всички тях е простряна напоената с петрол сянка на Подполковника. Който на всичкото отгоре иска да забрани пролетта!
„Подполковника и пролетта” е забавно, но и зловещо предупреждение, което въвежда читателя в свят на политически игри, интриги и конспирации. В него всякакви прилики с действителни лица и събития са напълно случайни и само понякога верни. Четете на своя отговорност.
Из „Подполковника и пролетта” от Нил Колефф
ЕДНО
– Чертожнички за Подполковник Мукаддам?
– Точно така.
– Онзи, дето го намериха в една тръба в пустинята? И го застреляха! Преди колко години?
– Няма значение преди колко години. Обаче подаръка си го бива, признай си! Ще умре от кеф.
– Ти си луд! Ти си напълно откачен, нали си го знаеш?
– Сега ще се обиждаме, защо? Искаш да кажеш, че един диктатор, който се подиграваше на цял свят с огромната си палатка и се фукаше с многото си петрол, не може да има чувства?
– Той е мъртъв. Отдавна. За какво са му чертожнички? Какво ще правят тези чертожнички?
– Първо – чертожничките чертаят чертежи, това го знаят и децата. Второ – това не са обикновени чертожнички. И трето – кой ти каза, че Подполковник Мукаддам е мъртъв?...
ДВЕ
Малва е чудесен остров. Скрит в подгъва на Европа, някъде из Средиземно море, островът бе рай за всичката човешка измет. Тук от любовта на народите си почиваха диктатори, камикадзета в оставка, прокудени от Путин олигарси, които изчакваха да бъдат приласкани обратно под крилото му, а дотогава се преструваха на умрели. В Малва бяха и безутешните им вдовици, които намираха разтуха в обятията на местните интернационалисти... Търговци на плът, дрога и оръжие живееха в съседство с банкови измамници, организатори на предизборни кампании и черни пиари.
В Малва държавните чиновници бяха по-корумпирани и от самите себе си, затова въпросът за борба с корупцията никога не се поставяше. Всъщност преди 15 години един журналист реши да повдигне този въпрос, ама съвсем мъничко да го повдигне, колкото да си запълни заявената колонка от около десетина реда. Даже „да повдигне“ е много силно казано. По-скоро той искаше да похвали родината си, че е една много малка държава, затова и корупцията є би трябвало да е изключително мъничка, логично. Написа си журналистът каквото си написа, взе си ветровката (защото като островна държава в Малва непрекъснато бушуват всякакви ветрове и местните добре знаеха, че якето срещу вятър е един задъл-жителен атрибут от облеклото. Освен когато започваха големите жеги през лятото, откъм средата на март чак до края на октомври, че и дори до средата на ноември – тогава яке не им трябваше. Тогава им бяха нужни слънчеви очила, крем срещу изгаряне и шапка, и джапанки или чехли, бермуди и потник, или тишъртка, ако случаят изискваше по-официално облекло) и повече никой не го видя. Дори колонката му също не видя бял свят! Говореше се, че журналистът спешно се преместил да живее в Оман, защото климатът в Малва внезапно се влошил във връзка със здравето и живота му, но доказателства така и не се откриха. То не че някой търсеше доказателства къде си укрепва здравето и живота точно този журналист, но понякога хората, които го познаваха, си казваха: Ей, къде ли отиде този човек? И толкова.
Малва е много дружелюбна страна. Затова тя си отвори сърцето, образно казано, и даде убежище дори на Кевин Спейси, който от срам не можа да си намери друго място за живеене.
Малва е и много подредена държава. Там всичко е така организирано, че никой не е наясно кой в крайна сметка организира цялата тази организация. А това беше работа на малвийския крал, който отдавна не живееше в Малва, защото влагата усилваше ревматизма му и той беше избрал да свие дворец в Норвегия, където се подвизаваше под името Першон и така всички в Норвегия го мислеха за швед. Законите в Норвегия бяха много симпатични и напълно устройваха новоизлюпения гражданин на скандинавската държава. Дори ревматизмът му се повлия положително и забрави да се обажда.
Малвийците пък изобщо не се сещаха за краля си, защото всъщност той реално нямаше никакво отношение към цялата държавна организираност. Тя беше създадена от дядото на сегашния крал, който пък отдавна се беше изнесъл към Елисейските поляни (близо до двореца, почти в центъра на Париж), но напоследък обмисляше да смени адреса си, защото едни гамени в жълти жилетки му откраднаха колелото. Като се замислеше човек, колелото не му беше нужно, все пак не върви на преклонните 103 години да въртиш педалите с навит крачол. Но старият крал беше много обиден на гамените. Както навремето се обиди на внука си, че отказва да учи конна езда, и за наказание абдикира и му остави престола, малка част от хазната и сплотения малвийски народ, който тъкмо обмисляше революция с цел сваляне на монархията. И тъй като старият крал отпраши да се наслаждава на Елисейските поляни, а младият отиде да лекува ревматизма си в Норвегия, нуждата от революция рязко отпадна, защото нямаше монарх за сваляне. И така Малва остана организирана монархия с монарх, който постоянно беше на лечение в чужбина. Забравихме да споменем, че докато подготвяше преместването си в Норвегия, наследникът на стария крал си взе останалата част от хазната, защото беше чувал легенди за високия стандарт на скандинавците и не искаше да се чувства бедняк и да го съжаляват. Горд малвиец беше той!
На острова веднага усетиха, че хазната им е опразнена, и решително се заеха да я напълнят. Те разпратиха съобщения до всички тирани, диктатори, действащи терористи и такива в оставка, търговци на оръжие, дрога и човешка плът, адвокати, шефове на предизборни щабове и прочие измет да се чувстват добре дошли на приветливия им остров. Ако искат, дори могат да останат завинаги, стига да си платят за престоя. Колкото повече си платят, толкова повече могат да престояват. Вярно е, че част от постъпленията рязко поемаха в посока, различна от посоката на хазната, но то беше само защото малвийските чиновници имаха по много деца, които пък си имаха своите нужди, а нуждите растяха с годините. Затова и първоначалната вноска и послешните годишни такси за временен малвийски паспорт също растяха с годините. Грижовни родители бяха малвийците.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
