Романът „Тайната на Диор” от Наташа Лестър преплита историята на модната икона Кристиан Диор със съдбите на три жени, хванати в ноктите на Втората световна война.

Роман, който се базира върху съдбите на реални личности, за да разкаже историята на една любов на фона на ужасите на Втората световна война. Един гардероб, пълен с великолепните дрехи на Кристиан Диор, една тайна, пазена в продължение на 65 години, и три жени, неразделно свързани до живот от мрака на войната – Наташа Лестър разгръща смайващ разказ за любовта, мечтите и скръбта.

Талантливата Скай Пенроуз, която пилотира самолет, нейната отчуждена сестра Либърти, приятелят им от детинство Никълъс Крофърд и мистериозната му годеница Марго Журдан не поддържат близки отношения. Но когато военните им задачи ги привикват, четиримата неочаквано се озовават заедно с неподозирани последствия.

Паралелно в днешни дни австралийката Кат Журдан – страстен любител на историята на модата и реставратор на стари дрехи – открива неподозирано скривалище на безценни дизайнерски рокли на Диор, скрити в стар гардероб в далечна къща в Корнуол. Къщата е собственост на баба ѝ Марго, но възрастната дама отказва да сподели с жадната си за отговори внучка каквото и да било за миналото си в разкъсваната от Втората световна война Франция.

Когато Кат се впуска в разследване на загадката, витаеща около баба ѝ, към нея се присъединява автор на исторически изследвания. Той търси отговори за историческата роля на сестрите Пенроуз и тяхната майка. Двамата постепенно разкриват многопластов, съблазнителен свят, населяван от пилоти, шпиони, модни икони, любов, разочарование и тайни.

Сюжетът на „Тайната на Диор” се разгръща край провинциалните английски брегове на Корнуол, минава през бляскавите ателиета на Париж през 50-те години на миналия век и достига до смразяващия ужас на концентрационните лагери. Романът на Наташа Лестър разказва история – в еднаква степен шокираща и незабравима – която остава с читателите дълго след като затворят последната страница.

Из „Тайната на Диор”

Наташа Лестър

ПРОЛОГ

Париж, 12 февруари 1947

Вголяма резиденция на авеню „Монтен“ 30 асис­тентката помага на Марго Журдан да облече сако от копринен шантунг в слонова кост, с подплънки и волан на талията и надиплена черна вълнена пола. По­лата се спуска до средата на прасеца – нещо скандално – изключително разхищение на плат в свят на следвоенни дажби. На шията ѝ виси наниз перли и тоалетът завърш­ва с шапка с широка периферия и черни ръкавици. След тази светотатствена война ръцете на жените все още стряскат и трябва да бъдат прикрити.

Мадам Раймонд завърта Марго като балерина в му­зикална кутия и си позволява да кимне доволно с бра­дичка само веднъж. Посочва с ръка на Марго да излезе през вратата на „кабината“ и да влезе в салона.

И така, легендарният „Диор Бар Сют“ е представен чрез фигурата на Марго на нищо неподозиращия свят.

В големия салон тълпа елегантни парижани – Жан Кокто, Мишел дьо Брунхоф от „Вог“, и Мари-Луиз Буке от „Харпърс Базар“ – седят рамо до рамо, без никакво разстояние помежду си. Някои стоят облегнати на сте­ната, а други са се покатерили по стълбите – търсенето на билети за дефилето бе толкова голямо, че хитрите прекупвачи ги бяха продали на най-настоятелните на цена по-висока от тази на маслото на черния пазар.

Приглушената палитра на салона – решен в перлено сиво и бяло, е изтънчена като скрит цип на рокля. Столо­вете със заоблени облегалки в стил Луи XVI, позлатените рамки, с гипсови орнаментални панделки, и полилеите бел епок говорят, че времето е спряло и е по-добре пуб­ликата да внимава. Пуснатите вентилатори шумят като несекващи аплодисменти, а във въздуха се носи мирис на парфюм, на цигари „Голоаз“ и на спотаено очакване.

Докато Марго се плъзга в салона, чува ахкания, виж­да как главите се протягат напред, а ръцете потрепват, сякаш искат да докоснат извивките на нейния костюм. Тя приключва обиколката и минава през сивата копри­нена завеса, зад която стои Кристиан Диор – човекът, който шие подгъви като магьосник, чиито тоалети прех­върлят модата. Осемдесет години по-късно, ако помоле­ха някого да назове един дизайнер, неговото име щеше да е първото, за което щеше да се сети. Но всичко това тепърва предстоеше.

Кристиан подарява усмивка на Марго. Ревюто про­дължава. Не е нужно някой да каже, че е грандиозно, това е очевиден факт и думите са излишни.

Накрая идва ред на булчинската рокля. Марго стои неподвижно, докато я обличат. След това се връща в са­лона и публиката като един въздъхва толкова дълбоко, че стаята остава без кислород. Защото изглежда сякаш Марго се носи в разцъфнала бяла роза, откъсната в мига, когато е достигнала истинското си съвършенство. Или най-малкото пищната пола създава такава илюзия – раз­точителство, не – изобилие от коприна, която се разсти­ла като повей на оптимизъм около нея, преди да се сбере на талията в обиколка от петдесет и един сантиметра – задължителните мерки за всеки модел на Кристиан Диор.

Разбира се, никой от зрителите не подозира, че Мар­го дължи тънката си талия на години на лишения; че е наследство от времена, в които такава рокля би била толкова шокираща, колкото изгрева на слънцето посред нощ. Но няма никаква полза човек да си припомня оно­ва, което никога не може да се промени, затова Марго се съсредоточава върху краката си, върви бавно, за да даде възможност на тълпата да оцени, че онова, което вижда, е невероятно, но и достатъчно бързо, за да остави копне­жите да се носят след нея като сянка.

Сред цялата тази тълпа едва има място за изумител­ните поли на роклята и тя докосва един от високите като бели колони пепелници. Никой освен Марго не забеляз­ва как пепелта се пръска по пода. На никого също така не му прави впечатление, че навън температурата е минус четиринайсет градуса и че цял Париж зъзне през тази зима на следвоенен режим на тока и недостиг на въгли­ща. Роклята на Кристиан има силата за заличава всичко останало.

Когато излиза от салона, аплодисментите са толкова оглушителни, че могат да събудят мъртвец. Макар Мар­го да знае, че нищо няма да бъде в състояние да съживи самата нея.

Манекенките се връщат в салона и се подреждат в ре­дица. Кристиан – или Тиан, както му казват Марго и мал­цината избрани – се покланя и приема поздравленията.

Той избира Марго, все още облечена в булчинската рокля, независимо че самата тя никога няма да бъде бул­ка, вдига ръката ѝ до устните си и я целува.

– Великолепна – казва той.

Сестрата на Кристиан, Катерин Диор целува Марго по бузите.

– Ти беше великолепна, скъпа.

Кармел Сноу, от американското издание на „Харпърс Базар“, излиза напред. С върха на пръстите си, алчно като граблива птица, докосва коприната на полите на Марго.

– Скъпи Кристиан – казва тя, – роклите ти са толкова новаторски.

И Марго разбира, сякаш внезапно придобила уме­нието да гледа в бъдещето, че именно така ще говорят от сега нататък за колекцията на Кристиан. Стилът New Look за един нов свят. Свят, в който смъртта, загубата и разбитото сърце ще се превърнат в овладени емоции, а не в отворени рани. Няма да бъдат повече начин на жи­вот, каквито бяха през последните години на войната. New Look ще се превърне в съвършената упойка за поко­лението, което е преживяло войната и не иска изобщо да си спомня за нея.

Марго е единствената, която помни. Скай и Либър­ти, и Никълъс, и О’Фарел – всички тях вече ги няма по различен начин. Никога няма отново да изрече имена­та им, пред никого. Никой не иска да слуша имената на жертвите. Както и никой не иска да разбере, че талията на Марго е толкова тънка, защото тя също е жертва.

Катерин хваща Марго за ръката.

– Ела, скъпа. Нека вдигнем чаши шампанско за… – Тя се поколебава. – За бъдещето?

След тази дума винаги ще има въпросителен знак. Така че Марго не пие за бъдещето. Вместо това вдига чаша за всички тях – за себе си, за Катерин, Скай, Ли­бърти, Никълъс и О’Фарел. Докато го прави, усеща как духовете се скупчват около нея, както правят всяка нощ в сънищата ѝ. Но както бе безсилна да направи нещо за тях последния път, когато ги видя, и сега не може да на­прави нищо. Освен да пие шампанско, да се усмихва и да пристъпи със своя New Look в този ужасен нов свят, който не може да проумее.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!