Нова книга от бестселъровия автор Елин Хилдебранд („Перфектната двойка”) разказва заплетена интрига в тропически рай през зимата.
„Зима в рая”, нова книга от автора на хита „Перфектната двойка” Елин Хилдебранд, излиза на български, за да пренесе читателя в обстановката на тропическата Коледа.
„Зима в рая” – нестандартното съчетание между романс и криминална история, с което Хилдебранд става известна – отваря прозорец към преплетени съдби, семеен живот, облечен в тайни, и към неудобната истина, че не всички са невинни в рая.
Новата година започва по обичайния си начин за Айрийн Стийл. Старата рутина я прихваща и няма изглед колелото да се завърти извън своето добре познато русло. Мъжът на Айрийн, Ръс, е заминал на поредната си дълга командировка. В работата ѝ назряват проблеми, а двамата ѝ синове са далеч от нея, заети да се оправят със собствените си животи. Не е много това, което е останало от семейството ѝ. Но все пак – като всички други – и Айрийн таи надежда, че новата година ще донесе със себе си някаква позитивна промяна.
До момента, в който късно обаждане я известява, че мъжът ѝ е мъртъв, загинал в катастрофа с хеликоптер на остров в Карибите. Островът е райско кътче за хора с много пари, Ръс изобщо не би трябвало да бъде там. Но една тайна пропуква бента, за да се излеят всички други, и скоро Айрийн научава, че любящият ѝ съпруг е притежател на луксозна милионерска вила, а също и че е имал второ семейство. Наранената и объркана жена лети заедно със синовете си до мястото, крило години наред неподозирания втори живот на мъжа ѝ. Тя си мисли, че иска да научи всички тайни… но това означава да опознае острова и неговите обитатели.
Автор на над 25 романа, Елин Хилдебранд се прочува с уникалния си стил, бленда между класически романс и криминална интрига. За пейзаж на историите си тя избира тропически острови, отдалечени от сивотата на деня – кътчета от рая на Земята. Но под бляскавата фасада винаги се крият мрачни страсти и тайни, за които хора са готови да убиват. Коледата се празнува и на плажа в „Зима в рая”, а героите на Хилдебранд жертват всичко, което някога са вярвали, че имат, за да извоюват живота, който знаят, че заслужават.
Из „Зима в рая”
1
АЙРИЙН: АЙОВА СИТИ
Първата вечер на новата година е.
Айрийн Стийл е прекарала деня в състояние на фокусирана работоспособност. От девет до един успя да каталогизира всеки документ, свързан с пълното реновиране от начало до край на дома ѝ в стил кралица Ан от 1892 г., намиращ се на Чърч Стрийт. Между един и два хапна дебел сандвич с пилешка салата върху ръжен хляб (за щастие винаги е била слаба по природа, така че за нея няма новогодишни диети), после подремна на кадифеното канапе пред камината в гостната. Времето от два и петнайсет до три и половина употреби да състави отговор по имейл на шефа си Джоузеф Фийни, издателя на „Дом и стил“, който два дни по-рано я бе уведомил, че е „повишена“ от главен редактор на списанието до отговорен редактор, новосъздаден пост, който редуцира наполовина работното време и отговорностите на Айрийн и върви с трийсет процента намаление на заплатата.
В четири и половина се опита да се обади на мъжа си Ръс, който беше в командировка. Телефонът му иззвъня шест пъти и после се прехвърли на гласова поща. Айрийн не остави съобщение. Ръс бездруго никога не ги прослушваше.
В четири и половина отново пробва да се свърже с Ръс и бе препратена директно на гласова поща. Поседя замислено, после прекъсна. Ръс беше денонощно на телефона. Айрийн се запита дали умишлено не избягваше нейното обаждане. Нищо чудно да бе ядосан от разговора им предишния ден, но пък, от друга страна, още рано тази сутрин на вратата ѝ бе доставен пищен букет от снежнобели калии с бележка: „Защото ти обичаш калии, а аз обичам теб. Хо Р.“. Айрийн беше възхитена; нищо не оживяваше дома през зимата като свежи цветя. Смаяна бе, че Ръс е открил доставчик в празник, но неговата находчивост не знаеше граници.
В пет часа Айрийн си наля щедро шардоне „Кендъл-Джаксън“, взе душ и облече шарен пуловер от коприна и кашмир и тесни черни панталони „Айлин Фишър“ от крепдешин, коледен подарък от Ръс. Сложи си дебелото палто от агнешка кожа, наушници и ръкавици от телешки бокс, за да измине четири пресечки през Айова Сити до срещата си в бар-ресторант „Пулман“ със своята най-добра приятелка Лидия Кристенсън, виден професор по американска история.
Вечерята на новогодишния ден е традиция, навлизаща в седмата си година. Започна, когато Лидия се разведе с мъжа си женкар Филип, а пътуванията на Ръс от „почти постоянни“ станаха „постоянни“. От вечерята се очаква да е позитивен и приповдигащ настроението ритуал: Айрийн и Лидия да преброят многобройните си благословии – приятелството им е почти най-отгоре в списъка – и да формулират стремежите си за предстоящите дванайсет месеца. Но на Айрийни и Лидия не са им чужди човешките слабости, така че разговорите им понякога се отплесват към предсказуемо самоокайване. Според Лидия най-голямата несправедливост на света е, че с годините мъжете стават по-сексапилни и представителни, а с жените... ами, не се случва. Просто не се случва.
– В ЦРУ трябва да наемат жени над петдесет – заключава Лидия. – Ние направо сме невидими.
– Дами, ще желаете ли още вино? – пита Райън, техният сервитьор.
– Да, моля! – отговаря Айрийн с най-ведрата си усмивка. Тя невидима ли е? Преди седмица не би си го помислила, но „повишението“ я кара да заключи, че Лидия може би е права. Джоузеф Фийни я сваля надолу в списъка на екипа (с надеждата тя да не схване маневрата му) и я заменя с трийсет и една годишното динамо Мейвис Кий. Тя беше напуснала влиятелна фирма за интериорен дизайн в Манхатън, за да последва мъжа си в Сидър Рапидс. Появи се с танцова стъпка в офиса им осем месеца по-рано с лъскавото си и секси CV и изведнъж Джоузеф иска списанието им да е по-светско и изтънчено. Има желание да пренасочи вниманието и ресурсите от материалното им издание към онлайн варианта и като си послужи с опита на Мейвис Кий, да установи „присъствие в социалните мрежи“. Айрийн е в пълна опозиция. Социалните мрежи са използвани от тийнейджъри и като цяло от поколението на новото хилядолетие, а демографската група на „Дом и стил“ са жени между 39 и 65 години, към която принадлежи самата Айрийн. Тези читателки искат списания, дето да могат да хванат в ръка, гланцирани страници, които да прелистват и да превъзнасят в чакалнята на зъболекаря; нужни са им издания, отразяващи уютните градивни ценности на Средния запад.
Внезапното, неочаквано и нежелано „повишение“ на Айрийн я кара да се чувства като старомодна досадница в лелински джинси. Напълно незначителна. Ще бъде канена на събрания – на по-маловажните, но мнението ѝ ще бъде пренебрегвано. Ще рецензира оформлението и съдържанието, но няма да бъдат внасяни никакви промени. Ще посещава хора в офисите им, ще извежда рекламодатели на обяд и ще бъбри. Понижена е до фигурант, талисман, галеник на офиса.
Айрийн се взира в Райън, докато той пълни чашите им със златисто шардоне – от избата Кейкбред, истинско разточителство, – и се пита какво ли вижда той, като ги погледне. Дали пред него са две неясни очертания на жени, като онези, нанасяни от детективите със спрей около труповете? Или пък може би вижда две жизнени, интересни и привлекателни дами – вярно, не в първа младост?
Добре де, без привлекателни. На Айрийн ѝ е известно, че Райън (защото тя се храни в бар-ресторант „Пулман“ поне веднъж седмично, когато Ръс отсъства) е на двайсет и пет и работи върху дипломната си работа по приложна математика, макар да не прилича на математиците, каквито си ги представя Айрийн. Изглежда по-скоро като знаменитостите, носещи името Райън – Райън Сикрест, Райън Гослинг, Райън О’Нийл.
Райън О’Нийл? Ама ето че сега тя сама се състарява.
Айрийн обикновено влиза в тона на Лидия, когато тя забие в посока „горката аз“, но тази вечер решава да не го прави.
– Аз не се чувствам невидима – отсича. Навежда се през масата. – Всъщност мисля да се кандидатирам за пост.
Лидия писва, все едно Айрийн я е сръчкала с остен за добитък.
– Какво? Как така „да се кандидатираш за пост“? Имаш предвид Конгреса? Или просто училищното настоятелство на Айова Сити?
В главата на Айрийн се е въртял Конгресът, макар че когато думата излиза от устата на Лидия, звучи направо абсурдно. Айрийн не знае абсолютно нищо за политика. Съвсем нищичко. Но като (бивш) главен редактор на списание „Дом и стил“ е добре запозната как се вършат много неща. С краен срок. Също така умее да изслушва околните и да се справя с мъчни характери. О, умее го и още как.
– Може би не да се кандидатирам за пост – поправя се Айрийн. – Но ми е нужно нещо различно. – В момента не ѝ се впуска в обяснения на тема понижението, маскирано като повишение; болката все още е твърде силна.
– Виж, аз се нуждая от нещо различно – отвръща Лидия. – Нуждая се от необвързан хетеросексуален мъж на възраст между петдесет и пет и седемдесет, над метър и осемдесет и три, с шестцифрена заплата и приличен пенсионен фонд. О, и с чувство за хумор. А, да, и с хобита, включващи пазаруване на хранителни стоки и сгъване на пране.
Айрийн клати глава.
– Мъж няма да ти реши проблемите, Лидия. Не го ли научихме в групата ни за издигане на самосъзнанието още преди десетилетия?
– Един мъж би ми решил проблемите, защото проблемът ми е, че нямам мъж – изтъква Лидия. Изгълтва останалото ѝ вино. – Ти няма как да разбереш, защото си имаш Ръс, който те боготвори.
– Когато е наоколо – вмята Айрийн. Ясно ѝ е, че протестите ѝ срещат глухи уши. Ръс се присъедини към Залата на славата за съпрузи седем години по-рано, когато нае каскадьорски самолет, който да кръжи над Айова и да развява флаг с надпис, гласящ: „Честита петдесета годишнина, Айрийн Стийл. Обичам те!“. Приятелките на Айрийн бяха силно въодушевени, но Айрийн намери показността на отбелязване на рождения ѝ ден леко смущаваща. Напълно би я удовлетворило поздравление с картичка.
– Да отидем да проверим – настоява Лидия. – Може би брадатият барман от кафенето в книжарницата е на работа.
Айрийн и Лидия си поделят сметката, както постъпват всяка година с новогодишната вечеря, а после поемат по Саут Дубюк от „Пулман“ към книжарницата „Прерийни светлини“. Температурата тази вечер е суровите минус десет, но Айрийн едва забелязва студа. Родена е и израснала точно тук, в Източна Айова, където ветровете прииждат право от Манитоба. Ръс ненавижда студа. Бащата на Ръс е бил военноморски пилот, така че Ръс е израснал в Джаксънвил, Сан Диего и в Корпъс Кристи; за пръв път видял сняг, като заминал в колеж в Северозападния университет. Тайничко в себе си Айрийн намира непоносимостта на Ръс към студа за вроден недостатък. Колкото и прекрасен човек да е, няма как Айрийн да го определи като държелив.
Лидия отваря вратата на „Прерийни светлини“ и намига на Айрийн.
– Виждам го – прошепва.
– Зарежи свенливостта. Поръчай нещо засукано и подхвани разговор – поръчва Айрийн. – Нова година е.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
