„Зовът на смелостта“ от Райън Холидей или как да се изправим срещу страховете си в трудни ситуации

  • „Зовът на смелостта“ от Райън Холидей или как да се изправим срещу страховете си в трудни ситуации
    „Зовът на смелостта“ от Райън Холидей или как да се изправим срещу страховете си в трудни ситуации

Известният ментор и автор на бестселърите „Твоето его е врагът“ и „Изкуството да бъдеш спокоен“ се завръща с нова книга за смелостта като основна добродетел на стоицизма


В мотивиращия бестселър „Изкуството да живееш“ („Твоето его е врагът“, „Изкуството да бъдеш спокоен“) менторът на десетки успешни спортисти, предприемачи и политици Райън Холидей възроди древната представа за идеите и принципите на стоическото учение, чието приложение остава все така актуално и в днешни дни.

Сега на пазара се появява „Зовът на смелостта“ – първото заглавие  от нова вълнуваща поредица за четирите основополагащи ценности на стоицизма, в което култовият автор се захваща с изследване на най-важната добродетел от всички: смелостта. 

В живота на всеки човек настъпва момент, в който трябва да се изправи лице в лице едно съвсем естествено явление според стоиците, което обаче се превръща в най-големия ни противник – собствените ни страхове.

Но може ли човек да победи враг, чийто глас се опитва да заглуши и сякаш никога не опознава до край.

В „Зовът на смелостта“ (ИК „Сиела“) Райън Холидей разглежда на първо място елементите, които оформят чувството на несигурност и причините, поради които най-често се страхуваме.

Чрез увлекателни примери за исторически и съвременни личности, сред които Шарл дьо Гол, Флорънс Найтингейл и д-р Мартин Лутър Кинг-младши, Холидей запознава читателите си с храбри хора, които са се борили, рискували, проявили са смелост… и са успели да надмогнат страховете си. 

Авторът на „Зовът на смелостта“, който е световноизвестен маркетингов специалист, ръководил кампании за „Гугъл“ и големи модни вериги като „AmericanApparel“, споделя своя личен опит за ежедневната проява на смелост и как тя може да бъде превърната в начин на поведение и в най-полезния ни навик. 

От битката при Термопилите до ужасите на концлагерите, от движението на суфражетките до малката Малала Юсафзаи, която се изправи срещу талибаните, Райън Холидей представя смелостта като добродетел, която има както физическо, така и нравствено измерение. 

Защото смелостта не се случва само на бойното поле. Тя се изразява в това да не ни е страх от истината. Да можем да се гмурнем в неизвестното. Да следваме мечтите си, независимо от мнението на другите. Смелостта се крие в толкова много дребни решения, които взимаме всеки ден. И чака да бъде открита, за да преобърне напълно живота ни.

Из „Зовът на смелостта “ от Райън Холидей

„Зовът на смелостта“ от Райън Холидей или как да се изправим срещу страховете си в трудни ситуации

Нищо не ценим повече от смелостта, но и нищо не е толкова оскъдно.

Така ли стоят нещата? Ценим онова, което е рядкост?

Може би.

Само че смелостта – първата от четирите основни добродетели – не е скъпоценен камък. Не е диамант, образувал се милиард години, безкрайно дълго.

Не. Тя е нещо много по-простичко – възобновяем източник. У всеки от нас го има. Тя е нещо, на което сме способни мигновено. За големи неща и за дреболии. Физически. Нравствени.

Те са неограничени, неограничени са дори ежедневните шансове да ги проявяваме – на работа, у дома, навсякъде.

И въпреки това са толкова редки.

Защо?

Защото се страхуваме.

Защото е по-лесно да не се ангажираме. Защото в момента се занимаваме с нещо друго и просто „моментът не е подходящ“. „Не съм войник“ – казваме, все едно сражението на бойното поле е единствената проява на смелост, необходима на света.

Предпочитаме да се придържаме към онова, което е безопасно. Аз герой? Подобно нещо ни се струва себично, нелепо. Оставяме го за друг, за някой по-квалифициран, по-добре подготвен, който има по-малко за губене.

Разбираемо е, дори логично.

Но докъде ще стигнем, ако всеки разсъждава така?

„Да напомням ли, че упадъкът на мъжеството от древността се счита за първия признак на края?“, пише руският писател и дисидент Александър Солженицин.

И обратното, най-великите моменти в човешката история се обуславят от едно нещо, независимо дали говорим за кацане на Луната, или за граждански права, за битката при Термопилите или за ренесансовото изкуство – обуславят се от смелостта на обикновените мъже и жени. От хората, направили онова, което трябва да бъде направено. От хората, които казват: „Ако не аз, кой тогава?“.

 

 

 

Смелостта си е смелост

 

Отдавна се говори, че има два вида смелост.

Физическа и нравствена.

Физическа смелост проявява рицар, който влиза в битка. Огнеборец, който се втурва в горяща сграда. Изследовател, поел към северния полярен кръг напук на природните стихии.

Нравствена смелост проявява онзи, който разобличава и безстрашно се изправя срещу мощни интереси. Говорещият истината, който казва онова, което никой друг не се осмелява. Предприемачът, който рискува и започва самостоятелен бизнес.

Бойната дързост на войника и интелектуалната дързост на учения.

Не е нужно да си философ, за да проумееш, че всъщност двете са едно и също.

Няма различни видове смелост. Тя е само една. Смелостта, когато се излагаш на риск. В някои случаи – съвсем буквално, дори смъртоносно. В други случаи, преносно или финансово.

Смелостта е риск.

Тя е саможертва...

... всеотдайност.

... постоянство.

... истина.

... решимост.

Когато правиш онова, което другите не могат да направят или не биха направили. Когато се нагърбваш с нещо, което хората смятат, че не бива или не можеш да направиш. Иначе не е проява на смелост. Трябва да се възправиш храбро срещу нещо или някого.

Въпреки това смелостта си остава нещо, което трудно се поддава на определяне. Разпознаваме я, когато я видим да се проявява, но ни е трудно да я облечем в думи. Затова целта на тази книга не е да дава определения. Куражът не е рядка скъпоценност, а нещо, което трябва да вдигнем нависоко, за да го разгледаме от много страни. Едва след като опознаем неговите многобройни части, неговите недостатъци и съвършенства, ще добием представа за ценността на цялото. Всяка гледна точка ни разкрива нова особеност.

Разбира се, правим го не с цел абстрактно разбиране на добродетелта. Всеки от нас застава на свой Херкулесов кръстопът. Може да заемаш висок пост. Може да си станал свидетел на неетична проява в службата. Или сте родители, които се опитват да възпитат добри деца в един плашещ свят, пълен с изкушения. Може би си учен, който проучва неконвенционална или противоречива идея. Или мечтаеш за нов бизнес. Или си пехотинец в навечерие на битка. А може би спортист, който обмисля да заеме политическа позиция, която би застрашила неговата кариера или подкрепа.

Всички тези ситуации изискват проява на смелост. Действителна. Незабавна. Ще вдигнем ли телефона, който звъни?

Както смята Чърчил: „В живота на всеки човек настъпва специален момент, когато, образно казано, някой го потупва по рамото и му предлага шанса да направи нещо много специално, на което е способен само той и което отговаря на неговите заложби. Би било трагично, ако се окажеш неподготвен за онова, което би могло да се превърне в най-възвишения миг в живота ти“.

По-точно би било да се каже, че във всеки живот има много такива мигове, много такива потупвания по рамото.

Чърчил е преживял трудно детство без любящи родители. Бил е военен кореспондент, а после военнопленник и едва отървал кожата. Нужна му е била смелост, за да се кандидатира за обществен пост. Нужна му е била смелост и всеки път, когато публикувал своя творба. Наложило се е да вземе и решение да смени политическата си партия. Да постъпи в армията по време на Първата световна война. А след това да преживее и ужасните години в немилост, когато общественото мнение се обръща против него. После идва възходът на Хитлер, а найвъзвишеният момент от живота на Чърчил е, когато сам се изправя срещу нацизма. Проява на смелост е било обаче и да не се откаже, когато неблагодарно е бил изхвърлен повторно от политическия живот, когато пак изпада в немилост; проява на смелост е и връщането му в политическия живот отново. Дързостта да се залови с рисуване в напреднала възраст и дори да изложи творбите си. Да се противопостави на Сталин и на Желязната завеса... и тъй нататък.

Случвало ли се е смелостта да му изневерява? Случвало ли се е да допуска грешки? Несъмнено. Но нека насочим поглед към проявите на храброст и да се поучим от тях, вместо да се съсредоточаваме над недостатъците на другия, търсейки извинение за своите собствени.

(…)

Историята се пише с кръв, пот и сълзи и остава за вечни времена благодарение на кротката издръжливост на храбри хора.

Хора, които са се възправили (или пък са седнали) на протест срещу...

Хора, които са се борили...

Хора, които са рискували...

Хора, които са говорили...

Хора, които са опитали...

Хора, които са надмогнали страховете си, които са действали храбро и в някои случаи за кратко са съществували на по-високо ниво – те влизат в залата на героите като равни с тях.

Смелостта призовава всеки от нас по различен начин, в различно време и под различна форма. Но във всеки случай обаждането идва, така да се каже, от собствения ви дом.

Първо, призивът е да се издигнем над боязливостта и страха. Второ, призовани сме да проявим храброст: срещу природните стихии, срещу шанса, срещу собствените ни ограничения. И накрая, призовани сме да проявим героизъм може би само за един величав момент, когато от нас се очаква да направим за другиго нещо голямо.

Какъвто и призив да чувате в момента, важно е да му откликнете.

Да отворите сърцето си за него.

В един грозен свят смелостта е красива. Тя дава шанс на красивите неща да съществуват.

Кой твърди, че тя е рядкост?

Вие сте избрали тази книга, защото знаете, че не е.

Никой не се ражда герой.

Ставаш герой.

Правиш избор.

Откликваш на онзи зов.

Ще го направиш ли?