Третото издание на сборника със съставител Захари Карабашлиев затвърждава традицията на българския коледен разказ.
За трета поредна година писателят и главен редактор на издателство „Сиела“Захари Карабашлиев събира някои от най-обичаните български автори, за да споделят своята представа за чудото на Рождеството.
Между страниците на сборника „Нашата Коледа 3“ ще намерите 18 разказа, създадени от майстори на перото, новодомци в литературата и пазители на културата и духа. Осемнадесет разказа, различни по глас и ритъм, но близки по усещане. Истории, които обагрят живота в цветовете на всичките му противоречия, горчивина, усмивки, тъга, прошка и светлина.
Българската коледна песен зазвучава с думите на Георги Марков, Виктория Бешлийска, Дамян Дамянов, Здрава Каменова, Мартин Колев, Радослав Петров, Йорданка Белева, Оля Стоянова, Бойко Василев, Евгени Черепов, Васил Попов, Яна Титова, Теодора Духовникова, Анджела Родел, Палми Ранчев, Александър Ривиев, Радослав Бимбалов и Стефан Цанев.
Непрежалимият дисидент и писател Георги Марков връща спомена за онази стара българска Коледа, миришеща на слама и комин. Виктория Бешлийска избродира нежна и деликатна притча за несбъднатия копнеж, художникът Дамян Дамянов гледа към небето, за да открие колко човешка е всъщност безкрайността, а актрисата Здрава Каменова предлага своя съвременна версия на уютната дядова ръкавичка. Мартин Колев превръща зимата в мистерия, където реалното и невидимото си разменят местата, а съавторът на проекта „Карти срещу българщината“ Радослав Петров успява да вдигне стълба към човечността. Поетесата и писател Йорданка Белева извезва своя елегия на загубите, а Оля Стоянова предизвиква героите си да надскочат ежедневното. Докато журналистът Бойко Василев създава съкровен балкански разказ за свободата и изборите, които правим, то литературата среща празника в разказа на Евгени Черепов.
Вдъхновяващата Теодора Духовникова е онази с белите кънки, която припомня чистотата и простотата на коледния дух. Васил Попов картографира хрониките на онези решения, след които няма връщане назад. Коледите на Яна Титова, Анджела Родел, Палми Ранчев, Александър Ривиев и Радослав Бимбалов носят усещане за близост, за съучастие и топлина. А финалният текст на Стефан Цанев възпява простото „Хора, обичайте се“, което въплъщава коледното чудо.
„Тези разкази са неочаквани, забавни, невероятни, драматични или болезнено откровени срещи със сложността на живия живот, но разгърнати на фона на Рождество – пише Захари Карабашлиев в предговора. – В тях има топлина – не като от огън от камина, пусната на телевизионния екран, а топлина на домашна кухня, в която различни поколения приготвят една и съща храна по един и същ начин (въпреки разликите си), топлина на човешка връзка, на доброта, на спомен, който ни уверява, че сме живели, били сме обичани и сме имали значение.“
Третото издание от поредицата оставя трайна следа в съвременната българска разказваческа традиция – с вярата, че именно споделените думи ни спасяват от забрава и ни връщат към най-устойчивите и неизкореними човешки качества – добротата, състраданието и нежността един към друг.
Напоен с вяра и носталгия, греещ като звезда, „Нашата Коледа 3“ е внимателно подбран подарък – опакован с желание дар от думи, предназначен да бъде откровение за всички минали, настоящи и бъдещи празници. Този сборник е и общата вълнуваща история за тихото чудо, която носи в себе си семейния уют, любовта към книгите и духа на най-вълшебното време от годината.
Коледа иде. Нека е наша.
ИЗ „НАШАТА КОЛЕДА 3“ СЪС СЪСТАВИТЕЛ ЗАХАРИ КАРАБАШЛИЕВ
КОЛЕДА – ВЪЗМОЖНОСТ ЗА РАЗКАЗ
Захари Карабашлиев
В зимните вечери има нещо, което сякаш побутва хората към разказване на истории. Дали е заради по-малкото светлина, дали заради контраста на топлия дом със студения свят навън, дали защото в точно това време на годината сме естествено предразположени към по-малко действие и повече размисъл и разговори – не съм сигурен. Струва ми се, че зимата и разказването са почти синоними. А какво да кажем за самия празник Коледа – не е ли той празник на разказа, на онзи най-велик и най-простичък разказ за раждането на Бог в едно дете? Разказ, обединяващ (но и разделящ) милиарди жители на планетата, разказ, в който хората вярват, заради който се събират, обичат и воюват?
Скъпи читателю, ти държиш третия поред сборник „Нашата Коледа”, в който отново съм поканил някои от най-четените и обичани съвременни български автори, всеки от които предлага пролука към своето усещане за празника – историите тук са неочаквани, забавни, невероятни, драматични или болезнено откровени срещи със сложността на живия живот, но разгърнати на фона на Рождество.
Всеки от нас носи своите спомени, случки, емоции, равносметки, очаквания и разочарования от този празник. Колко различен е за всички този най-светъл празник в най-тъмната част на годината!
Осемнайсет автори разказват своята Коледа – не гримираната, фотошопна рекламна Коледа от картички и филми, а друга: с нейните конфликти, напрежения, колизии или горчивина, с нейната абсурдност и смях.
Сборникът започва с непрежалимия ни дисидент Георги Марков (който крачи по лондонския коледен булевард, а си спомня Бъдни вечер в България) и завършва със Стефан Цанев. Двама писатели, приживе близки приятели – единият убит в Лондон, другият, слава богу, жив и здрав в Балчик, – са отново заедно тук, между кориците на това томче, заедно в словото и заедно с нас, техните читатели. И колко красиво и символично е това!
Струва ми се, че българската книжовност никога не е била по-жива и по-разнообразна, и със сигурност – никога по-свободна. В този сборник ще срещнете както утвърдени и опитни гласове, така и обещаващи „новодомци“ в литературата или пък творци в други области, като художника Дамян Дамянов, който измерва космическо време през една трагедия, като Здрава Каменова, която изплита една забавно стопляща версия на дядова9
та ръкавичка с чудото на Коледа, като Яна Титова, която не успява да изрежисира перфектната коледна вечер, или Теодора Духовникова – момичето от детските спомени, което чака мечтаните бели кънки. Тук Виктория Бешлийска ни изкушава с изкуството на дантелата и несбъднатия копнеж на своята героиня, Мартин Колев ни разхожда в своето коледно градче от витрината, Радослав Петров слиза от покрива заради киселото зеле, Оля Стоянова изследва тревогата в коледната шумотевица, Йорданка Белева ни потапя в Коледа на загубата, Бойко Василев ни вкарва в една поразителна история за война, дете и спасение, Евгени Черепов описва случайна среща на живота с литературата, Васил Попов мрачно катастрофира реалността и абсурда, Палми Ранчев предава вътрешния глас на един кандидат Дядо Коледа в мол, Александър Ривиев си спомня за подаръците на 90-те, Радослав Бимбалов – за изкуството на сармите и грижата, с която обвиваме любимите хора, а Анджела Родел – за любовта между българския Гринч и американската наивност.
Мисля, че нито една от тези толкова различни истории не се опитва да впечатли с високохудожествени лупинги или жанрова екзотика. Това, което ги обединява, не е някаква сходна стилистика, тон или литературна традиция, а готовността на техните автори да се вгледат в Рождество по нов начин, с нови очи. Като възможност за разказ.
В тези разкази има топлина. Не като от огън от камина, пусната в телевизионния екран, a топлина на домашна кухня, в която различни поколения приготвят една и съща храна по един и същ начин (въпреки разликите си), топлина на човешка връзка, на доброта, на спомен, който ни уверява, че сме живели, били сме обичани и сме имали значение.
Докато ги четете, може би ще се разпознаете в някои от героите, ще научите нещо, ще се смеете, умилите или натъжите малко, но и се надявам, че ще погледнете на света от различен ъгъл и ще откриете онова, което доброто разказване носи – съчувствие, внимание, осъзнаване на сложността и красотата на света.
Бих се радвал тези страници да ви окуражат да потърсите в паметта си свой закътан спомен за своя Коледа, да разопаковате някоя отдавна забравена случка, да извикате в съзнанието си лица – на отишли си родители, роднини и приятели, да посегнете към кутията с отминали преживявания или да се сетите за нещо, което сте позабравили в суетенето и коледната суматоха.
Защото това, което тези разкази рисуват по прозорците на въображението ни, вече не принадлежи на авторите си.
То става част от общата памет за Нашата Коледа.
Приятно четене!
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
