Любимата ни теснолонейка! Мислите си, че я познавате и знаете всико за нея?
Нека проверим! Нашите приятели от URBEX.BG са събрали 18 любопитни факта за теснолинейката Септември-Добринище. Настанете се удобно, потегляме.
Железопътната линия между гарите Септември и Добринище е едно от големите достижения на българската инженерна мисъл и символ на упоритост и трудолюбие. Обожавано и мразено едновременно, уникалното транспортно съоръжение, свързващо Горнотракийската низина с цели три планини – Западните Родопи, Рила и Пирин – отдавна се е превърнало в любима туристическа атракция, както за нашенците, така и за чужденците. Ако случайно сте от малкото хора, все още неопитали от теснолинейната магия на тази железница ви предлагаме следните 18 факта, които да ви подсетят, че вече е време!
1. Започваме с един малко познат факт – това е единствената по рода си теснопътна железопътна линия у нас!
2. Разстоянието между двете релси е 760 mm при 1435 mm за останалите ЖП линии в страната.
3. 125-те км между двете крайни гари се изминават за има-няма 5 часа като средната скорост е около 25-30 км/ч.
4. Тя е производна на комбинацията от трудния терен, който влакът трябва да преодолее и късото му междурелсие.
5.От Септември до Добринище влакчето преминава през 12 гари и 13 спирки, включително SPA-столицата на България – Велинград. Навръщане също!
6.По цялата дължина на линията са прокопани 35 тунела с обща дължина 2857,86 м.
7. Гара Аврамово, извисяваща се на крупните 1267,4 м надморска височина е най-високо разположената гара на Балканския полуостров.
8. В отсечката между спирка Света Петка и гара Аврамово, само за 9,8 км се преодоляват 224 м надморска височина.
9. В същия участък линията сменя своята посока 6 пъти.
10. Дърводобивната промишленост в региона се превръща в основна причина за създаването на теснолинейката.
11. Линията е строена на 6 етапа в периода 1921-1945 г.
12. Първата отсечка между гарите Септември и Велинград е въведена в експлоатация на 1 август 1926 г., а последната – между Банско и Добринище – на 9 декември 1945 г.
13. Според закона за трудовата повинност от 1920 г. трудоспособното население, живеещо в радиус от 10 км от двете страни на трасето е задължено да поработи безплатно при строежа на линията или да заплати определена сума за построяването ѝ.
14. Чирпанското земетресение от 1928 г. причинява разместване в тунел № 2 и се налага да бъде прокопан нов отвор. Старият все още може да се види от близкия шосеен път.
15. При откриването на участъка Чепино баня – Якоруда, на 30 юли 1939 г., цар Борис III лично управлява машината.
16. Спирка Минерални бани впоследствие е прекръстена на Марко Николов – кантонер, загинал при изпълнение на служебния си дълг след свличане на скални маси.
17. Неуморните труженици, който днес теглят влаковата композиция са немските дизелови локомотиви „Henschel“ серия 75 – произведени специално за тази линия, както и румънските машини от серия 77, дело на завод „23 август“ в Букурещ.
18. На 3 март 2017 г. за втори пореден път се проведе инициативата “Заедно в теснолинейката”, като тази година идеята беше участниците да бъдат облечени в народни носии. Повече за събитието можете да научите на tesnolineikata.com
Текст и снимки: Христо Узунов
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
