Прожекцията на документалния филм „Професия хижар” наближава, наближава и краят на благотворителната кампания, чрез която хижа Козя стена набира средства за закупуването, транспорта и инсталацията на електрическа система от възобновяеми източници на хижата.

30 минути в киносалона ще ви покажат какво наистина представлява хижарската професия, какво е да работиш в планината, далеч от градските условия, и какви са хората, посветили живота си на социалната кауза, наречена “хижа”. А преди това надникнете зад кадър и се срещнете с двамата режисьори на филма - Калоян Николов и Любомира Костова и техните истории по време на снимките.

Калоян и Любомира в няколко думи:

К: Калоян Николов, 30 г. Учил съм ядрена физика преди НАТФИЗ, но в един момент увлечението ми към киното премина някаква допустима граница.

Л: Любомира Костова, 24 г. Съвсем случайно започнах с киното, дори не ми е специалността в НАТФИЗ (уча режисура за куклен театър). В академията се опитах да посетя всички предмети от двата факултета и които ми харесваха - ги записвах. Харесаха ми няколко кино предмета и паралелно си го учех, така да се каже. Интересно ми е, особено документалното кино дава много житейски опит.

- Какво ви вдъхнови да се захванете с този проект?

Л: Преди да се качим ме вдъхнови много твърде идеалистичната идея за билото на планината, за дивата природа, за нечовешките условия. За хижата и свободолюбивите хора, които се борят за нейното оцеляване.

К: Стана ми безкрайно интересно, как успяват хората да живеят в такива мрачни и сурови условия, далеч от всичко мило (компютър, интернет, електроенен четец, филми).

Л: Да наистина! Сега като споменаваш - и аз постоянно се чудех как оцеляват без театър, без кино, без концерти… само с природата. Въобще - много е трудно и не е за всеки.

Кадър от филма

- За кого е филмът "Професия хижар"?

Л: Филмът е за зрителите. Зрителите, които обаче не са опитни планинари. Тези, на които им предстои да се качат и не знаят къде отиват. Пък и за тези, които не са си и помисляли да се качат...

К: Аз лично го правих, откривайки стъпка по стъпка най-основните туристическо-планинарски крайъгълни камъни. Според мен много хора нямат ни най-малка представа какво става в кухнята зад вратата с табела “Не безпокойте хижаря с излишно хленчене”. (хижарите нямат такава табелка, но бас държа, че много я желаят)

- Какво послание носи филмът?

К: Посланието е ясно. Ветровете никога не спират, а хижата има нужда от ток.

Кадър от филма

- Вие самите планинари ли сте и какво научихте за планината и хижите покрай снимките?

Л: Не съм планинар, не ходя по хижи. Може би именно това ни убеди да направим филма, защото не знаехме с какво се захващаме, ха-ха-ха. Не мога да кажа, че придобих някакви скаутски знания или че станах планинар. Все още не обичам да катеря баири. По-скоро попаднахме в нови житейски ситуации, срещнахме се с нови хора, нови характери. Това е ценното. Ако трябва да съм конкретна, се научих как да ми е ма-а-а-алко по-нестудено.

К: За първи път се качих на хижа, но ми беше ужасно любопитно. Планината ми е странна, мъчна, тежка и уморителна. Научих, че планината е безкрайно опасна и шансът да объркаш пътеките е зад всеки завой. Да ходиш по билото не е шега работа и както е слънчево и хубаво, така в миг пада мъгла и не виждаш до носа си; внезапно духва вятър и с всички сили и умения започваш да балансираш, за да не паднеш в стръмното дере и да станеш на пихтия. Въобще, всяка грешка се наказва, сурово се наказва. Разбрах, че хижите не са ти майка и баща, невинаги са готови за теб по всяко време, въпреки че неуморно се стараят. Както и че срещата на туриста с хижаря често е само 1% от битието на хижаря. Тежка, самотна и мъчителна работа, съвсем не зная как се оправят тези хора в толкова неблагодарни условия.

- Имаше ли нещо от живота на хижарите, което искрено ви изненада?

Л: Не. Информираха ни доста добре преди да се качим. Изненадах се по-скоро от природата. Местността е пълна със спиращи дъха гледки. Толкова е красиво, че е чак страшно.

К: Изненада ме първоначално, че готвят на газ. Аз винаги съм мислел, че си хвърлят дърва в печката и животът кипи. Впоследствие разбрах, че това тежко мъкнене на газта си заслужава и лично го усетих. Другото, което ме изненада, е, че може да свърши водата. За мен тя е неизчерпаема и някак си не си представях ситуация, в която няма вода. А имаше голяма опасност през лятото за това. Накрая молитвите за дъжд се оказаха ползотворни. Изненада ме и че хижарите остават през цялата година, дори и през най-суровите условия през зимата, когато не виждат с месец хора. Това за мен е странно, изненадващо и до известна степен плашещо.

Разкажете забавна случка от снимачния процес.

Л: В момента не си спомням нищо свързано с мен. Жоро (единият оператор) ми е разказвал как е паднал посред нощ от втория етаж на леглото, защото си е мислил, че е вкъщи. Ударил си главата в печката. Слава Богу нищо му няма. Но оттогава не спи никога на втория етаж.

К: Още при подготовката питах хижарката какво ми е нужно с идеята да ми каже какво яке, грейка, панталони, шал, шапка, а тя ми каза нещо странно - “гети”. Питах за гети и като ги видях - нищо и никакви торбички. Отказах се от тях защото ми се сториха нефункционални. Оказа се впоследствие (от опит), че без гети е много забавно. И че без гети целият снимачен процес е едно мокро, бавно и мъчително втвърдяване на водата в обувките ми.

Кадър от филма

Кое беше за вас най-голямото предизвикателство?

Л: О… страшно много са. И всяко беше още една планина по пътя… Първо достъпа до хижата… трябваше всеки път да мъкнем цялата техника на гръб, най-малко 2 часа, а после да работиш няколко дни без почивка. А като си дойдеш в София – продължаваш с други проекти. Друго предизвикателство беше да не останем на ниво репортаж, а да снимаме кино. Това е адски трудно, когато не можеш да предвидиш какво ще се случи… въобще. Разбираме се по телефона да снимаме едно, а се оказва, че се случва друго. Трябва да се реагира бързо в условия, в които това е почти невъзможно. Освен това трябваше да се балансира между добрите ни намерения и липсата на сериозна финансова подкрепа. Въобще… предизвикателства много, но мисля, че ги преборихме.

К: За мен беше да се събудя сутрин и в леглото психически да се мотивирам, че трябва да вървя с тая тежка раница, докато стигна заветната хижа. На обратно след това не ми се тръгваше и умолявах екипа да останем и още един ден, но те бяха строги и студени като скали и винаги поемахме по своя път. Назад към света на интернет, монтажните програми и... филмите.

Трейлър на филма:

Професия "ХИЖАР" - (трейлър) from Slice on Vimeo.

Прожекцията на филма "Професия Хижар" е на 21 януари в Дом на киното (средствата от билетите отиват за кампанията). Веднага след прожекцията ще има дискусия върху филма зад ъгъла в „Клуб на пътешественика” (ул. Сердика 19).

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!