За потайностите на Санта Ана, Пътя на цветята и лъскавите молове на Сан Салвадор

След незабравимите дни в Хондурас, беше време да потеглим към следващата дестинация от нашето пътешествие – Ел Салвадор. В маршрутката бяхме само шестима желаещи – за първи път пътувахме в почти празна маршрутка! Пътят минаваше през Гватемала, така че ни предстоеше да пресечем два пункта преди да навлезем в салвадорска територия.

Набързо минахме първата граница, удариха ни по един печат и продължихме към Ел Салвадор. Преди да влезем в страната леко се замотахме, защото имаха проблем със системата. А най-странното беше, че печат от Ел Салвадор не ни удариха.

Трима от пътниците в маршрутката бяха до първия голям град – Санта Ана, а ние и една ирландка трябваше да пътуваме до Сан Салвадор. Но като видяхме колко жив и шумен е Санта Ана, решихме и ние да останем тук.

Помотахме се малко и намерихме някакъв странен хотел – „Ливингстън”, в който стаите бяха гаражни клетки наредени една до друга в дълга редица. Нощувка за двама ни излезе 15 долара. В стаите имаше и баня, която беше като иззидан параван, тоест таван нямаше. По стените имаше залепени предупреждения, че сексът с малолетни е наказуем. Ясно кой го ползва този хотел, ама на нас не ни пречеше – имахме легло и баня, друго не ни трябваше.

Разходихме се из града, отидохме до готическата катедрала в центъра, която беше много впечатляваща и нетипична за региона и се отбихме в приятна сладкарница, където хапнахме домашен кекс.

Решихме да отидем до гарата, за да видим в колко часа има автобус до Сучитото – следващата ни спирка. Портиерът на хотела ни каза, че няма такъв автобус, но шофьорът на маршрутката, с която дойдохме от Хондурас, пък ни каза, че има. И така решихме да отидем до гарата, за да видим. Тя пък се оказа далече. Тръгнахме да се поразходим дотам, но вече се свечеряваше и все по-често започнахме да срещаме съмнителни типове по улицата, отваряха се врати, откъдето нацапани до ушите проститутки ни подвикваха, нелепо гримирани травестити ни подсвиркваха... Явно районът не беше подходящ за вечерна разходка.

Докато се върнем в по-централната част, вече се беше стъмнило и по улиците нямаше никого. Много призрачен град! Решихме да се върнем до площада при катедралата, за да намерим нещо за хапване. И още една изненада – всичко беше затворено. Добре, че имаше някакъв магазин, от който напазарувахме едно ужасно козе сирене, което можеше да се сравни единствено с тебешир, няколко домата и едни козуначени питки, та това беше импровизираната вечеря, която си спретнахме в хотелската стая. А автобус до Сучитото наистина нямаше. Трябваше да стигнем до Сан Салвадор и оттам да хванем автобус до Сучитото.

На сутринта рано-рано решихме да тръгнем към Сан Салвадор. В 7 часа няма никакво такси по улиците, с което да стигнем до гарата. Вървяхме в посока гарата около 20 минути без да срещнем нито едно такси и накрая видяхме един автобус, на който пишеше Сан Салвадор. Махнахме на шофьора и той спря. Качихме се и се оказа, че това е автобусът от Сан Салвадор, който отива към гарата. Момчето беше много усмихнато, разменихме някакви реплики, доколкото можеше да се разберем, и той ни остави на гарата, показа ни кой е експресният автобус и отказа да вземе пари за возенето.Билетът беше долар и 25 цента.

В Сан Салвадор автобусът ни остави на една гара, а се оказа, че бусът за Сучитото тръгва от друга. Една нагласена дама с широка усмивка ни демонстрира знанията си по английски и ни упъти откъде да вземем градски транспорт, за да стигнем до другата гара. След кратко шляене из паркираните автобуси се оказа, че нашият е в съседното отделение и вече е отворил врати.

Автобусът минава през Ruta de Las Flores, един от най-живописните пътища в региона – малки селца и градчета, с подредени цветни градинки и сенчести дървета. Може спокойно да се наслаждаваш на гледката, защото бусът спира през 5 минути, за да качва наредилите се по пътя.

В Сучитото пристигнахме в ранния следобед и улиците бяха пусти, всички се бяха отдали на обичайна сиеста. Набързо открихме хостела Гринго, който предлагаше двойна стая за 15 долара и след кратка обиколко в търсене на място за обяд влязохме в една кръчма, защото всичко останало беше затворено. Местните се бяха залепили за телевизора и гледаха мача от Шампионската лига между Реал и Шалке. Не им е лесно да гледат мачовете посред бял ден в най-голямата жега, ама какво да се прави – европейско време. Хапнахме си добре, докато чувахме цъкания и шумни възклицания по адрес на Роналдо и компания, които бяха богове за местните и решихме след обяд да се разходим до близкото езеро. Имаше автобусче, което постоянно изминаваше трите километра от центъра до езерото и хората го ползваха него, никой не ходеше пеша. А всъщност маршрутът беше много приятен, минаваше по протежението на града и след това се спускаше към езерото.

Всякакви странни птици, насекоми и растения ни отвличаха вниманието, докато ходехме. Районът на езерото беше с пропусквателен режим и входът беше 1 долар. Седнахме да пийнем по нещо в заведението на една баба, която набързо спретна по един фреш от ананас. Гледахме към езерото, където предлагаха разходки с лодка, но всичко беше много замряло.

Като се прибрахме в града решихме да се отбием в Casa de la Abuela – кафене с магазин за сувенири. Първо напазарувахме порядъчно от магазина, а след това се поглезихме с чай хамайка в артистични буркани и сладолед с парченца шоколад, ягоди, кокосови бискити и мента.

Като излязохме от кафенето площадът пред катедралата беше много оживен. Целият град се събираше за вечерната литургия.

Млади и стари се стичаха към храма. Седнахме на една пейка и загледахме върволицата от вярващи, която не спираше, а това си беше съвсем обикновен делничен ден. Хората силно се уповават на вярата, което е видно в цяла Централна Америка.

На сутринта решихме, че ще направим още една разходка из градчето, ще изпием по един фреш в Casa de la Abuela и тогава ще хванем автобуса за Сан Салвадор.

В Сан Салвадор трябваше да отидем до хотела на „Тика Бъс”, където щяхме да си купим билети за Гватемала и да останем да пренощуваме. Градът е много космополитен и доста различен от всички, които посетихме досега. На всяка крачка има огромни рекламни пана на известни марки, а моловете се редят един след друг. Оказа се, че гарата, на която ни оставиха, е доста далеч от хотела, който беше в квартал Зона Роса. Възползвахме се от новата придобивка на града – метробус. Движи се по отделни коловози в центъра на булевардите и е доста бърз. Спирките са с покрити перони, в които се влиза с карта. Ние нямахме карти, но момичето на пропуска просто маркира два пъти нейната карта и ни пусна. Като стигнахме последната спирка на метробуса, трябваше да се прехвърлим на друг автобус – 30В. След известно обикаляне, докато намерим спирката на този автобус го съзряхме в далечината и със светнали очи се наблъскахме вътре. След кратък разговор с местните къде трябва да слезем, се оказа, че сме хванали автобуса в обратна посока. Бързо претичахме на отсрещния тротоар и скоро се качихме в правилна посока. Пропуснахме си спирката и се върнахме пеша до хотела, който много лесно открихме. Взехме си билетите до Гватемала Сити и се настанихме в хотела, който беше малко по-скъп – 32 долара, но пък автобусът тръгваше в 6 сутринта оттам.

Наблизо си намерихме едно прекрасно ресторантче, което семейство беше отворило в гаража си. Изглеждаше някак нелепо на фона на десетките ресторанти от големи вериги, но моментално ни привлече със семплата си обстановка и усмихнатата домакиня, която беше сложила четири тенджери пред нея и отваряше на всеки, за да си избира какво ще хапва. Ангел си взе супа, в която помоли да му сложат ориз, с което предизвика учудването на жената, която цапна един черпак ориз в супата. Аз си взех паниран карфиол и зеленчукови кюфтета, които се оказаха от зелени бобчета. Тук имаше и сок от тамаринд, който вече липсваше на Ангел, а аз си взех традиционен портокалов сок. И учудих домакинята като си поисках втора чаша, което й се стори много изненадващо. Вярно, че чашата беше огромна, ама и температурата навън беше над 30 градуса.

Следобеда решихме да се отдадем на градски удоволствия и се забихме в един мол с киносалони. Проверихме кои филми са със субтитри и си взехме билети за „Американски снайперист”. Прожекцията започваше след час, така че имахме време да пием по едно „молско” кафе и да се размотаем из магазините. Все пак три седмици бяхме пазарували само из пазари и павилиони.

Преди прожекцията се започна една дълга рекламна кампания за предстоящите избори, доста от кандидатите си бяха платили клиповете им да се прожектират преди филмите. В салона имаше около 20 души, като разговорите по телефона не бяха никакъв проблем. Телефоните си звъняха, хората си говореха...

Решихме да се приберем пеша от киното до хотела, въпреки че вече беше тъмно. Предстоеше да пресечем трилентов булевард без светофар наблизо. Застанахме на тротоара в очакване. Изведнъж една кола спря, шофьорът отвори прозореца и направи знак на шофьора от съседното платно да спре. Този в третото платно също спря и ние пресякохме с благодарствено кимане, на което отговориха с кимане.

Не знам защо пишат само лоши неща за Сан Салвадор, ние освен добри хора други не срещнахме. Утре в 6 сутринта заминаваме за Гватемала сити и оттам за един от най-очакваните градове в трипа – Антигуа.

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ ЗА САЛВАДОР:

- Не пропускайте да минете по Ruta de Las Flores дори само с автобус от Сан Салвадор до Сучитото. Ако имате повече време, останете за нощ в някое от малките градчета по пътя.

- Ел Салвадор е държавата, в която е най-удобно да теглите пари от банкомат, ако пътувате из Централна Америка, защото националната им валута е долар, който е добре конвертируем в целия регион.

- Casa de la Abuela в Сучитото е мястото, където ще намерите най-атрактивните сувенири, голяма част от тях изработени на място на изключително ниски цени – повече информация тук.

*

Следете цялото пътешествие 35 дни с раница из Централна Америка.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!