Всеки път като мярна от онези филмови кадри с нарисуванозелените поля, с разпръснатите овце между едни безкрайно извиващи се каменни огради – и такааа ми се прихожда до Ирландия!
И най-после една ветровита майска вечер кацаме в Дъблин. Не че вместо улици има ливади, но с агитката решихме, че трябва да му хвърлим поне един бърз поглед. Да идеш до Рим и да не отскочиш до Ватикана!
Докато се настаним в наетия апартамент около 21,30 ч., вече е почти мръкнало и започваме да търсим някое местенце за вечеря. И ето я първата изненада на тия симпатични чешити ирландците – кухните на почти всички кръчми и ресторанти затварят в 21 ч. Може да си допивате Гинес и до по-късно, но яденето да е преди да си легнат кокошките.
Шокът за испанчето в групата е пълен – в Барселона народът тепърва започва да излиза за вечеря. Поне случихме на безкрайно любезна барманка в кварталния пъб. Извинява се около 16 пъти, че при тях не могат да ни напълнят гладните стомаси и ни съветва да побързаме да идем оттатък реката в квартала Темпъл бар. В това денонощно пулсиращо сърце на Дъблин евентуално, хипотетично и може би ще успеем да хванем някое място за бърза пица или дюнер. Спечели дюнера. Уж бил от Персия! А можеше да намерим и нещо по-съществено за хапване, ако стомасите не ни пришпорваха толкова.
Позаситени, поуморени от пътя и брулени от вятъра, се прибираме да събираме сили за следващия ден. Имаме цял 1 (един!) ден да избродим Дъблин. Оптимизъм в целия му блясък!
Сутринта най-ненаситната екскурзиантка в групата ни оставя да си изпием кафето на спокойствие и отпрашва към зоологическата градина с уж най-хубавите животински къщи. Като за в зоологическа градина. Останалите, без много-много да си даваме зор, се отправяме към най-близката точка от програмата за деня - дестилерията на Олд Джеймисън. Точим се за дегустация на уиски вместо закуска, придружена с лекция как я правят кехлибарената огнена вода. Само дето разни ранобудници вече са ни изпреварили и можем да влезем чак след около 2 часа. Решаваме да се върнем рано-рано следващата сутрин преди да кажем чао на Дъблин. Малка подробност – това е оригиналната дестилерия, която в момента работи само като посетителски център. Производството на Джеймисън в наши дни се случва някъде другаде и там жадни туристи нямат работа!
Отпрашваме към може би най-посещаваната забележителност в Ирландия, където вече ни чака екскурзиантката. Пивоварната на Гинес си е съвсем действаща и карамелено-биреният аромат ни води, докато издирваме входа за официални гости като нас.
Срещу двайсетина евро получавате доста информативна и развлекателна разходка в седемте етажа на най-голямата пинта (чаша за бира) в света + една съвсем обикновена пинта Гинес да се подкрепите след цялото обикаляне. Разправят ви за подбора на нааай-добрите съставки и безбройните магии, които им се случват преди елексира в чаша да се излее във всички знайни и незнайни жадни гърла по света. След колекцията с шантави реклами вярвате, че можете да сложите Попай, Батман и Супермен в малкия си джоб само след няколко глътки. А те идват веднага с по ирландски шеговит урок в залата за дегустации. За капак на всичката теория и практика се научавате да наливате перфектната пинта Гинес и скоропостижно получавате сертификат за новопридобитото умение. Остава да си кажете онова Slàinte! (Наздраве!), което научихте на входа и да се порадвате на Дъблин от панорамния бар на покрива. Ако имате време може и да похапнете в някое заведенията на последния етаж.
Ние обаче имаме още 164 забележителности преди края на деня и поемаме с бодра крачка към централната част, като пътьом минаваме покрай едната от заплануваните църкви (всъщност катедралата Крайст Чърч). Оставяме екскурзиантката в Дъблиния (Dublinia) да се учи какви са ги вършили викингите някога, докато останалите търсим храна наблизо. Доста е туристическо наоколо и не очакваме някакви кулинарни чудеса. Шмугваме се в заведение с хиляди препоръки от разни сайтове за пътуващи. И хапваме, това, което има във всяко второ заведение в Ирландия. Бургери! С телешко, агнешко, пилешко или пък вегитариански. Със задължителните картофи. Звучи някак скучно, но хората наистина се бяха постарали да не ги сбъркат с някой фаст фууд.
Подкрепени поемаме към Дъблинския замък, но е 16,43 ч. и вече е затворено за посетители. 2 минути преди края на работното време! Сувенирният магазин обаче работи чак до 17 ч. Правим бързо отклонение до катедралата Св. Патрик. Отметнали църква номер две, продължаваме за едно бързо шляене из парка St. Stephen’s Green. Преведете си го както искате, заслужава си „зеленото” име.
Още малко пешеходстване и нааай-после стигаме до Тринити колидж с неговата като-излязла-от-филм-за-Хари-Потър библиотека. Която също е затворена. А такъв мерак й имах! Стане ли 17 ч., и се наработват хората. А на пишман туристите да им е за урок - да се научат да пътешестват с удоволствие и без да бързат... и следващият път да си предвидят достатъчно време да се порадват на Дъблин, вместо да препускат като състезателни коне цял ден.
Пак почва да ни вали и се смрачава някак по-наситено. Отпрашваме към квартала и снощния пъб. Като ни се размина приказната библиотека, поне кръчмата да е както трябва. Бих казала, че пъбът е най-смислената забележителност, която може да посетите в цяла Ирландия. Точно този беше на има-няма 250-300 години, а се оказа, че там на младини са се вихрили U2 и още куп ирландски музикални издънки. Най-голямата радост за душата обаче идва от топлата храна, студения Гинес и усмихнатите шумни хора наоколо, които ви поздравяват като да сте си стари познати. Ценителите сигурно биха се зарадвали и на зяпането на мача или конните надбягвания в тази идилична обстановка. Не ни се тръгва, но решаваме да се върнем за закуска. Да видим какво толкова й е харесал моят любим тв приятел Тони Бурдейн, че я е закичил с титлата „Най-добрата закуска в Дъблин”.
Не беше лоша закуската. Но титлите ще ги раздаваме, когато имаме база за сравнение. Докато някои похапвахме, други изтичаха до Джеймисън да отмъкнат няколко бутилки за една импровизирана дегустация. И пак ни се размина на косъм! Сладурите не продавали алкохол преди 10,30 ч. А около нас половината пъб закусва бира!
И чудейки се на ирландските алкохолни нрави и на собствената си глупост, вземаме наетата кола и казваме до скоро на Дъблин. И си закачаме 2-3-4 обеци по ушите следващия път да не правим аматьорски екскурзиантски изпълнения, а да уважим само 2-3 места, но да им се порадваме качествено. А дотогава продължаваме да си повтаряме две от най-употребяваните в Ирландия фрази – Slàinte! и No problem! No problem!...
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
