Като обикаля човек по широкия свят и се удивлява на чуждите постижения, някак мило му става да открие и частица от родината. В Париж да се намерят следи от български художници, например, не е трудно. В началото на ХХ в. там са се извървели всички по- нестандартни за времето си личности. Бохемските кафенета познават световноизвестните имена на това столетие и България е имала също своите представители. Дори видинчанинът Жул Паскин е наречен „принцът на Монпарнас”.

Щом съвременният турист попадне в Париж, също може да срещне по утъпканите маршрути български следи.

1.Най-известният мит е, че Ботевото четиристишие: „Настане вечер, месец изгрее...”от стихотворението „Хаджи Димитър” е изписано със златни букви на колона в Сорбоната. За съжаление, това не отговаря на истината. Не става ясно и дали някога е било факт или е легенда, създадена от желанието ни и ние да сме дали нещо на света. Може би е време след толкова години тази заблуда да стане реалност и Ботев наистина да заеме полагащото му се място сред останалите представители на европейската поезия. Безспорно заслужено!

Напълно реален, обаче, е барелефът на поета пред Българския културен център на „Rue La Boetie”с друг цитат от същата творба : ”Тоз, който падне в бой за свобода...”, преведен и на френски. Пресечката е на Шанз-Елизе и дори и при кратък престой в града е напълно възможно да намерите време за едно цвете в памет на поетичния гений.

2. Неизбежно в Париж е посещението на Айфеловата кула. Ако се престрашите да се изкачите до последната площадка за наблюдение, освен чудесна гледка със 140 км периметър, можете да откриете също българска следа. Точно срещу вратата на един от асансьорите виждате надпис: Копитото, София. Това е част от светещо табло, което сравнява някои от високите сгради в различните страни с френската кула. Пунктирната линия показва 324-те метра на Айфеловата кула. Любопитно е, че с промяната на температурите тази височина се променя с до 8 см. Нашата кула е 108 м, но е на 1345 м надморска височина. Има доста гиганти, които надхвърлят пунктира, но повечето сгради са значително под него.

3. И ако безспорният символ на Париж е тази метална бродерия, то най-често срещаното клише е, че е град на любовта. Затова няма нищо странно точно тук да намерите интимното „Обичам те” написано на над 300 езика върху 40 кв.м стена. Нарича се „Стената на любовта” в градинката Абесес в Монмартър. Изгарящите думи са върху 612 плочки от емайлирана лава, а разпръснатите червени парченца биха сглобили цяло сърце. На български ще видите надписа два пъти - ръкописно и печатно, изработен от калиграфа Клер Кито. Интересното е, че това са почерците на конкретни хора, които са били така добри да напишат „обичам те” в тефтерчето на колекционера Фредерик Барон и така от цял свят и от България.

Всичко това е доказателство, че не е задължително да си велик художник или поет, за да оставиш нещо красиво и запомнящо се след себе си.

Още от Ивелина Медникарова вижте тук.

 Вече ви се ходи в Париж? Вижте най-добрите оферти за пътуване до Париж! 

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!