Как да не отидете да я видите, като знаете ли, че Айфеловата кула можеше изобщо да не съществува днес?

Според клишетата в американските филми всеки прозорец в Париж изглежда предлага впечатляваща гледка към Айфеловата кула. Да, ама не съвсем. Тези неща ги има само по филмите, а заради ограниченията на зоните повечето сгради във френската столица нямат право да са на повече от седем етажа. Така че дори и да сте отседнали на две пресечки от кулата, вероятността първото нещо, което виждате сутрин през прозореца си, да е тя, направо си клони към нулата.

Най-доброто място, от което днес да се насладите на най-популярната гледка в света, е паркът Шан дьо Марс (или Марсово поле) – с ниската си трева и стотиците хора, които обядват или събират тен там. Това е и чудесно място за нови запознанства, дори по-добро от парижките заведения.

Не винаги обаче хората са се надпреварвали кой ще заеме най-хубавото място с изглед към кулата. Когато е завършена през 1889 г., кулата е най-високата сграда в Париж и тогава наистина се е виждала почти отвсякъде.

Когато започва строежът й (1887-1889 г.), голяма част от парижката общественост, начело с Александър Дюма и Ги дьо Мопасан, я обявява за „трън в очите“ и „черно грозно петно“. Популярна история разказва, че Ги дьо Мопасан, който твърдял, че я ненавижда, всеки ден обядвал в ресторанта й. Когато го попитали защо, отговорил, че това е единственото място в Париж, откъдето не може да я вижда. Забележителното е, че по онова време парижаните са си мислели, че ще трябва да я „преглътнат“ само за 20 години. Защото такава е била идеята.

Айфеловата кула е изградена като вход към Световното изложение през 1889 г., когато Франция отбелязва и 100 години от Френската революция. Първоначално идеята е била кулата да се издига в продължение на 20 години, след което да бъде разглобена и премахната. Дори едно от условията при обявяване на конкурса за проектирането й е било конструкцията да е лесна за разглобяване. Густав Айфел обаче, автор на дизайна, чието име носи кулата, започнал борба със зъби и нокти за запазването й. На върха й били монтирани антени и метеорологична апаратура и именно заради тези научни и технически приложения, Айфеловата кула успешно оцелява и след 20-та си година.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!