Красотата на съвременните екоселища се крие в това, че те ни помагат да се върнем към връзката си с природата, която повечето от нас са загубили в този материален свят.
Именно това е подтикнало много групи от хора да заживеят в т. нар. “съзнателни общности” заедно с други себеподобни. Целта им е да развият един по-духовен подход към екологичните, социални, културни и икономически измерения в живота.Целта натези общности е да създадат една устойчива среда, която не само да се грижи за физиологичните нужди на членовете на общността, но и да издига духовността им на едно по-високо ниво.
Това е основната идея зад различните екоселища, които съществуват в различни части на Земята, и които определено има на какво да ни научат.
Заедно с Банка ДСК продължаваме да ви запознаваме с интересни места в България и Европа, а с бонус програмата на иновативната кредитна карта DSK-WizzАir можете да печелите точки и да спестявате пари, докато се наслаждавате на поредното си пътуване.
Ето и някои от най-известните екоселища, разположени на територията на Европа:
1. Тамера, Португалия
Това екоселище е разположено в Югозападна Португалия, в района на Алентежу, върху площ от 335 декара. Целта му е създаването на самодостатъчен и устойчив комунален модел за доброволно сътрудничество и съжителство между хора, животни и природа, както и мирно бъдеще за всички.
Тамера е основана през 1995 г. от трима германци: Дитер Дюм (психоаналитик, доктор по социология), Сабин Лихтенфелс (богослов) и Райнер Еренпрейс ( физик). Историята му, обаче, започва през 1978 г., когато тримата напускат професиите си и се опитват да създадат интердисциплинарен изследователски център, за да намерят решения на екологичните и технологичните проблеми, пред които е изправен света по това време. Много бързо те откриват, че проектът им има шанс да оцелее, но първо трябва да изследват основните въпроси на човешките отношения, катоконкуренция, алчност и ревност. През 1983 г. те започват тригодишен „социален експеримент“ с петдесет участници, като след това доразвиват резултатите от изследването, с цел изграждане на функционираща общност в други проекти в цяла Европа. По-късно – през 1995 година, те най-после успяват да създадат Тамера.
Архитектурата на екоселището е доста интересна – тук са построени експериментални сгради, проектирани от различни архитекти като Гернот Минке (професор по глинеста архитектура в университета в Касел, Германия). Голямата зала в Тамера е пригодена за срещи на до 300 души, като за строежа ѝ са използвани дървени конструкции, слама и глина. Със своята хармонична вътрешна структура това е най-голямата сграда от такъв тип на целия Иберийски полуостров.
Днес Тамера е обитавана от около 170 души – колеги, студенти, младежи и деца, които живеят и работят в екоселището. С течение на годините тук са се развили различни проекти в областта на екологията (ландшафти за задържане на вода, градини на мира), технологиите, проекти за животни, програма за образование, проект за изкуство и др. Освен това Тамера си сътрудничи с партньори от различни страни – Израел, Колумбия, Мексико, Бразилия и Индия, а също така работи и по общи проекти с хора от Северна Америка, Европа и Русия.
Основната общност се събира заедно всяка сутрин и всеки следобед , за да се съсредоточи и засили връзката си с природата чрез духовни лекции. В Тамера има и каменен кръг, съставен от повече от шестдесет монолита, създаден и аранжиран от Сабин Лихтенфелс в сътрудничество с Марко Погачник и Питър Франк, който служи като място за медитация.
Тамера е отворена както за нови членове, така и за посещения от гости, които искат да се запознаят с идеологията на общността.
2. Зибен Линден, Германия
Това екоселище се намира в провинция Саксония-Анхалт и идеята на съществуването му е живот в хармония с природата и останалите хора, като се отделя особено внимание на екологията.
През 1993 г. е създаден временен проектен център за подготовка и планиране на селището върху бивша фермерска площадка. Скоро там заживели нарастващ брой еколози, които преди това са били разпръснати като инициатори и поддръжници на проекта в цяла Германия. Тогава, обаче, само малка група се премества в проектния център, докато повечето заинтересовани остават в домовете си. По-късно – през 1997 година, върху обща площ от 81 хектара, е създадено съществуващото и в момента екоселище.Днес в Зибен Линден живеят около 150 души, като 50 от тях са деца. Жителите са си поставили условие: броят им да не надвиши 300 души. Площта му вече е около 100 декара, като 64 от тях са гори.
През 1999 година инфраструктурата тук се развива, а старата ферма е възстановена, като се спазват екологичните критерии. В наши дни тя служи като място за провеждане на семинари и срещи на общността. Тук се помещават офисите, както и къщата за гости. В Зибен Линден често се провеждат и културни фестивали на открито.
През 2000 година са построени и първите жилищни сгради, като по-късно – през 2004 година, е построена първата къща от слама, глина и други екологични строителни материали. През следващата година пък е завършена триетажна жилищна сграда, изработена от същите материали, която е първата в Европа с такива размери.
Жителите на екоселището са длъжни да се придържат към условията, които е поставил собственикът на земята – например, енергията, използвана за отопление и добив на топла вода, може да бъде получена само от възобновяеми източници.
Почти всички обитатели на селището живеят и работят там като занаятчии, градинари, в областта на образованието и здравеопазването културата и връзките с обществеността, и т. н.
Тук се провеждат различни срещи, в които участва част от общността – тематични вечери, предложения за йога и медитация, съвместни тържества и др. Освен това не липсват и културни мероприятия като театър, музикални представления и фестивали. На някои от тези сбирки се осъществява контакт с хора от региона, от други общности и неправителствени организации.
3. Даманхур, Италия
Даманхур е екоселище, разположено в района на Пиемонт в Северна Италия, на около 50 км северно от град Торино. Намира се в подножието на Алпите – в долината Кюзела, граничеща с национален парк Гран Парадисо. Селището е кръстено на египетския град Даманхур и е основано през 1978 година от Оберто Айрауди. Първоначално е имало само 24 последователи, а до 2000 година броят им е нараснал до 800.
Идейните принципи са смесица от вярвания на Ню Ейдж и Неопаган, като групата се управлява от собствена конституция. Всеки от живеещите в Даманхур участва в едно от 4-те нива – A, B, C и D, в зависимост от желанието си: Гражданите от клас А споделят всички ресурси и живеят в селището постоянно; гражданите от клас В допринасят финансово и живеят тук минимум 3 дни в седмицата; гражданите от клас C и D могат да живеят навсякъде, като гражданите от клас C могат да участват в Училището за медитация. Повечето членове на общността живеят в къщи от по 10-20 души, обединени във Федерацията на Даманхур.
Идеята на създателите на Даманхур е селището да бъде разпознаваемо по начин аналогичен с този, по който разпознаваме гръцката или египетската цивилизация общност, която работи в групаи създава различни произведения на изкуството.
Даманхур е известен с подземния си храм, изкопан почти изцяло на ръка, с цел да представи философията си за човечеството и природата. Тук има и школа за медитация, където се изучават различни техники за духовно израстване. Интересен факт е, че всички новородени в общността, се кръщават с имена на животни или растения.
Екоселището е наградено от ООН като модел за устойчив живот.
4. Кришна Валей, Унгария
Кришна Валей представлява индийски културен център и екологична ферма. Разположен на територията на Унгария, той е едно от най-големите и най-стари екоселища в Европа. Неговият изследователски институт има статут на наблюдател в рамковата конвенция на ООН за изменението на климата. Представителите на екоселището сътрудничат и споделят своя опит с широк кръг международни организации, включително с университети и висши учебни заведения.
Стопанството с площ 280 хектара е създадено през 1993 година, с цел да обучава хората в ценностите на древната вайшнавска култура - самодостатъчност, биологично земеделие, защита на кравите, вегетарианство и природосъобразен начин на живот.
Общността се състои от 150 монаси и семейства, включва храма Радха-Сямсундара, заобиколен от земеделски земи, 60 крави и волове, ботаническа градина, домове, къща за гости, училище, вегетариански ресторант и др. Мястото привлича много посетители от различни краища на света, но най-вече тук идват индийци, за да се поклонят пред Бог Вишну. Годишно се посещава от около 30 000 човека, като около 10 000 от тях са поклонници, а останалите са туристи, които се интересуват от древната индийска култура, биологично земеделие или здравословен начин на живот. Тук идват и много учени, изследователи и студенти, както и бизнесмени, които търсят освежаваща промяна.
Една от най-популярните програми на Кришна Валей е тридневният панаир, който със своите грандиозни културни изпълнения, работилници и образователни презентации, привлича около 8 000 души всяка година. Популярността на мястото се дължи на нарастващия интерес на хората към вечните съкровища на Индия: древната мъдрост,култура,музика,йога или аюрведа. Екоселището се счита за западна порта към Индия, която вдъхновява посетителите си да се потопят в интересната култура на тази страна.
5. Ла Бори Нобле, Франция
Историята на това екоселище започва още през 1962 година, като негов основател е Ланза дел Васто, който е с италиански произход, но силно повлиян от културата на Индия. Заминал за там, за да се срещне с Ганди, той пътувал с него в продължение на няколко месеца, което оказало голямо влияние върху възгледите му.
Връщайки се в Европа, Дел Васто започва да търси един по-различен и по-прост начин на живот. Така се стигнало до създаването на Общността на ковчега, където липсвали всякакви технологии, нямало печалба, но всеки, който пожелаел, можел да се присъедини и да получи безплатна храна и квартира. Дел Васто станал известен като “първият ученик на Ганди на Запад”.
Окончателното обособяване на селището станало през 1963 година на територията на изоставеното след Първата световна война село, намиращо се в живописните планини на Южна Франция. Мястото е наречено от основателя си La Borie Noble (Благородната хижа), който след смъртта си през 1981 година е погребан на хълма с изглед към селището.
В наши дни духовните задължения тук се приемат също толкова сериозно, колкото физическата работа. Сутрин и вечер групите четат религиозни текстове, които подкрепят идеалите за ненасилие и духовно търсене. Някои от членовете на общността работят в овощната и зеленчукова градина, а други се редуват да правят консерви и готвят ястия.
Сиренето и хлябът се правят на място и се продават на местната общност, като по този начин се плащат сметките и данъците. Броят на посетителите варира, като през лятото достига до около 60 души. През 70-те години на миналия век постоянните жители са били около 100, а днес са не повече от 20 (които живеят тук от 40 години).
Тук кравите се доят на ръка, а нивите се орат с коне – Дел Васто е вярвал в пълната хармония с околната среда.
Ако искате да откриете малко познати дестинации в Европа и да съберете интересни истории за разказване, изберете кобрандираната кредитната карта DSK-WizzAir. С нея трупате точки, които да използвате за отстъпки при резервации на самолетни билети и при покупки на услуги от сайта на Wizz Air.
Допълнителен бонус е услугата Flight Delay Pass, която осигурява безплатен достъп до lounge зоните на летищата за всеки картодържател на DSK-WizzAir и един негов придружител.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
