Докато цената на билетчето в софийския градски транспорт скучно (и предсказуемо) се
покачва, нека обърнем поглед към някои градове по света, където са били взети интересни и оригинални решения за това как градският транспорт да се направи по-достъпен или направо безплатен за населението.
Градският транспорт в естонската столица Талин е безплатен от 2013 година. Уловката е, че трябва да си гражданин на Талин и да плащаш данъците си там, за да се возиш без пари. Предвидимо, след въвеждането на новата система, тълпи от жители се втурнали към бюрата по регистрация, така че в момента общината успява да събере почти толкова средства от данъците на новорегистрираните, колкото са нужни за поддръжката на транспорта.
Ако си само гост на града обаче – сори, таксата за еднократно пътуване е 1,60 евро. Как работи системата? Регистрираните жители получават специални карти, които чекират на влизане в превозното средство, за да бъдат допуснати. Също не забравят да носят със себе си и документ за самоличност, за да не се окаже, че извънталинският Вуте е откраднал картата на талинската Пена и моторизирано обикаля града, докато тя рони сълзи на тротоара.
Из Франция
Гарата в Шатору
Някои по-малки градчета във Франция и Германия също предлагат безплатен транспорт. За да въведе такава система, управата на град Шатору във Франция е наложила малко по-високи данъци на по-големите предприятия в региона. Резултатът – 81% повече пътници в градския транспорт и спестени досадни разходи по печатане на билети и наемане на контрольори.
В Гренобъл пък цената на транспорта е пропорционална на доходите. Само богатите плащат пълната му стойност, а най-бедните имат право на до 95-процентова отстъпка.
Гледка към Гренобъл
В Далечния изток
Да отправим бърз поглед и към Далечния изток и страните, в които съществува престижната професия „натъпквач в градския транспорт.” Там, където проблемът не е в скъпия транспорт, а в пренаселеността му, безплатният билет отново спасява положението. В Сингапур, където доскоро влаковете бяха натъпкани до пръсване между 8:15 и 9:15 сутринта, общината въведе безплатен транспорт за всички, които успеят да се доберат до превоз преди 7:45. Резултатът – спестени пари в джоба и много спестени молекули кислород в купето.
Сингапур
снимка: Moyan Brenn
Страните с дълбоко уважение към велосипедния транспорт като Дания, имат друго, и то здравословно, решение. Докато пътуване с градския транспорт в Копенхаген излиза доста солено, общината инвестира огромни суми във велоалеи и предлага безплатен наем на колела в 125 пункта из целия град. „Наем”, защото при взимане се депозира сума малко под три евро, която се получава обратно, ако решиш да го върнеш в някой от пунктовете. Можеш и да го откраднеш, разбира се, в опит да го продадеш по-скъпо, но сериозно, кой би го купил, при положение, че на никого в Копенхаген не му трябва собствено колело?
Друга оригинална и здравословна идея била приложена в московското метро по случай Зимните Олимпийски игри в Сочи през 2014 година. Освен на впечатляващата барокова архитектура, за няколко месеца пътниците в метрото имали възможност да се порадват и на друга атракция – автомат за билети, който приема отплата в клякания. Заставаш на синьото кръгче със сензор на пода пред автомата, клякаш 30 пъти в рамките на две минути и получаваш награда – билет за метрото. Сега си представи да сменяш по няколко влака на ден. След края на първата седмица вече си класен атлет и то с доста по-пълен джоб.
В Стокхолм транспортът далеч не е безплатен. Толкова небезплатен е, че ако те хванат без билет, дължиш глоба от 100 евро. Това обаче не пречи на група изобретателни младежи, които наричат себе си Planka.nu или „Избегни таксите сега”, да се вози гратис. Всеки месец групата събира от 500-те си членове такса от по 10 евро, 12 пъти по-ниска от необходимата месечна сума за транспорт. Ако някой бъде хванат нередовен, тегли 100 евро от общия бюджет на групата и така заплаща глобата.
Оказва се, че този бюджет е предостатъчен, за да покрие всички случаи на глоби в групата. Така че Стокхолм или трябва да наеме повече контрольори, или да си преосмисли цялата система, защото явно може да бъде надхитрена.
***
Сред предимствата на безплатния градски транспорт се нареждат по-малкото автомобили, които да правят задръствания в града, което би довело до по-бързо придвижване, както и до по-малко вредни емисии. Освен това така транспортът става достъпен за много повече хора, които да пътуват и да харчат пари, подпомагайки икономиката на града. В много от посочените примери кметовете, които въведат такава система, си осигуряват поне още два мандата.
Така, вместо общината да налива средства в заплати на служители, будки за билети и карти, контрольори и т.н., едно възможно и доказано работещо решение е да се направи градският транспорт безплатен. Както се видя в примера от Шатору, недостигащите средства за поддръжката му винаги биха могли да се разпределят като символични увеличения на данъците на местните предприятия или дори на гражданите.
Ако смяташ, че е абсурдно да не плащаш за градски транспорт, се замисли: Кой изобщо ти е втълпил, че е редно да плащаш? Все повече страни започват да гледат на градския транспорт като на социална услуга, а не като на машина за пари.
Букурещ, снимка: Dennis Jarvis
А докато през юни цената на билетчето за градски транспорт в София скочи с 60 стотинки, в поредния европейски град, този път само на триста километра на североизток – Букурещ, обмислят да намалят цената му с 60 стотинки... само че там то струва 60 стотинки.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
