5 малко известни забележителности в София

  • 5 малко известни забележителности в София
    5 малко известни забележителности в София

Мястото където живеем е и това, което смятаме, че познаваме най-добре. В действителност обаче е точно обратното.

Колко пъти ви се е случвало да минавате всеки ден по един маршрут и изведнъж да установите, че за първи път виждате някоя сграда. Причината - забързани в задачите си ние почти не се спираме, за да видим света около себе си, а той постоянно се променя и може да ни изненада.

Ето защо ще ви представим някои от малко познатите или забравени места на София.

Царската гара Казичене

Недалеч от съвременната гара Казичене, между релсовите коловози, потънала в праха на времето, се намира Царската гара Казичене. Този неподозиран за много хора паметник на културата някога е бил използван единствено от царското семейство. Днес е почти разрушена от времето. Гарата е построена по времето на Фердинанд в изящен виенски стил. От нея цар Борис Трети е слагал начало на своите пътувания с личния си и управляван не от друг, а от самия него локомотив. От същата тази гара по-късно Фердинанд напуска завинаги България, в деня на своята абдикация на 3 октомври 1918 г. Това място е заспало своята призрачна дрямка под отдавна погълналата го съвременна градска среда.

Водната кула в Лозенец

Може би, не чак толкова непозната, но и все още недостатъчно известна на всички. Водната кула в квартал Лозенец е била проектирана от австрийски архитект, но изградена според френската школа за подобни водни съоръжения през 20-те години на миналия век. Необходимостта от подобно съоръжение е възникнала от нуждата да се регулира водоподаването до високите според тогавашните стандарти 2- и 3-етажни сгради. Освен всичко мястото е било и любим романтичен пристан за много столичани. Причината е, че водната кула е предвидена и като наблюдателна точка. От нея софиянците са имали възможност да се наслаждават на красивата гледка към града и Витоша.

Днес водната кула е цялата обрасла с дива лоза, а на нея се провежда арт фест.

Палеонтологическият музей към Софийски университет

Музеят по палеонтология и историческа геология се намира на последния етаж в Северното крило на Софийски университет "Свети Климент Охридски". Мястото изненадва и голяма част от студентите, които не подозират за неговото съществуване. Често причината да бъде открит е любопитството на много от посетителите и студентите да проверят какво всъщност се крие на последния етаж.

И представете си изненадата, когато открием, че там ни очаква огромно стадо със скелети, погрешно смятани за мамути, но много приличащи на такива. Една истинска праисторическа обиколка, където ще се срещнете с гигантски дейнотериум, открит край Асеновград (копие на скелета има в асеновградския палеонтологичен музей), необикновено голям охлюв и още много праисторически животни, живели някога по нашите земи. Чувството е сякаш се намирате на снимачната площадка на “Ледена епоха”.

САМСИ - Софийски арсенал

Днес вече позната като музей на съвременното изкуство, някога сградата на САМСИ е била част от "Софийски арсенал". Построена е в края на XIX в. и началото на XX в. и носи всички белези на класическата архитектура за периода. През 30-те години на миналия век в сградата се помещава Школата за запасни офицери, или учебно стрелбище. В този период практиката в Царство България изисква младежите с висше образование да служат в школата за запасни войници. Малко известен факт за това място е, че всъщност "Софийски арсенал" дава името на съвременния булевард "Ареналски". Днес вече сградата е реставрирана и превърната в Музей на съвременното изкуство. Комплексът разполага с неповторими стъклени стълби, наподобяващи дворец, достоен за Снежанка, които ви отвеждат на последния етаж. Намира се на бул. „Черни връх“ 2.

Царската глициния пред Художествената галерия

Сама по себе си глицинията представлява един изключително красив храст от семейство бобови с изящно спускащи се надолу цветове. Произхожда от Северна Америка и Азия. Характерно за глициниите е, че подобно на бръшлян се увиват около всяка възможна повърхност и достигат до 20 метра височина. Ето защо отглеждането на глицинията се прилага специална грижа, в противен случай ефектът може да е разрушителен за всяка фасада или къща. Уви, точно това се случва поради липса на подрязване и поддръжка, с една от стените на Царския дворец в София - днес Градска художествената галерия.

Прочетете и 10 любопитни факта за София, които вероятно не знаете.