Спускането на стръмна писта с дълго вертикално спускане и много дропове на видео изглежда като най-якото нещо, което човек може да направи през зимната си ваканция. Доста хора се опитват да показват храброст по склоновете, но повечето от тях избират по-непретенциозни места за това. 

За щастие, защото има писти по света, където едно грешно движение събаря скиора на земята с такава скорост, че той не може да направи нищо повече, освен да се надява да не се размаже в скала, дърво или друг скиор по пътя си надолу.

Има места, където майсторството трябва да е равно на смелостта, защото иначе тези писти просто нямат пускане. Като цяло, най-добре оставете опасните изпълнения на професионалистите и вижте на кои писти по света те си опитват късмета.

Олимпиабакен

Неслучайно курортът Квитфел беше част от Зимните олимпийски игри в Норвегия през 1994 г. Пистата Олимпиабакен е изградена за събитието и това си личи – тя е дълга 3 километра, а вертикалното спускане е 853 метра. Олимпиабакен наистина не е шега работа – кракът на австрийския състезател Матиас Лазингер бе ампутиран след падане там през 2008 г.

Харакири

Пистата се намира в известния австрийски куррот Мейрхофен, Австрия, а наклонът й от 78% е истински ад за скиорите. От лифта аматьорите могат да гледат как професионалистите се пребиват по нея, но от това не им става по-добре. 1500-метровата писта е истинско харакири, защото е по-стръмна от трасе за ски-скокове и въобще е най-стръмната писта в цяла Австрия.

Ел Колорадо (El Colorado)

Чилийските Анди са толкова огромни, че човек губи представа за пространство и време, а пудрата е толкова много, че буквално ви залива. Ел Колорадо се намира в Трес Валес (Трите долини) и е известен ски курорт за карачи от всякакъв калибър. Професионалистите и смелчагите обаче предпочитат източния склон, заради неговата стръмнина (900 метра вертикално спускане) и няколко улея. Пудрата там обаче бързо свършва и затова те предпочитат да излязат от курорта.

Ла Грав (La Grave)

На френски името на пистата означава Гроба и за това си има причина – за да стигнете дотам, трябва да пътувате 40 минути с кабинков лифт до връх на височина 3200 метра. След това трябва да се пуснете надолу през трасе, което никога не е било писта и няма спасители, но пък има серия от екстремни скокове. На места са нужни въжета и екипировка, защото е непреходимо със ски и въобще мястото е известно, заради смъртните случаи там. Заради това и на Гроба карат само професионалисти.

Клисурата Корбет (Corbet’s Couloir)

Когато известният ски инструктор и покорител на Еверест Бари Корбет е гледал клисурата и се е чудел кой ли ще успее да се спусне по нея, едва ли е предполагал, че някой ден тя ще носи неговото име. Всъщност, първият човек, спуснал трасето, е планинският спасител Лони Боул през 1967 г.

Пистата в американския курорт Джаксън Хоул е на височина 3185 метра, заради което е известна и като „най-стряскащата писта в Америка“. Навлизането в клисурата е огромно изпитание за скиорите, защото става с дроп от свободен летеж на височина между 3 и 10 метра, последван от 60-градусов склон, заобиколен със скали от три страни. Дори да не се разбиете в тях, вероятността да паднете не е малка, а тогава няма да можете да се изправите до долу. 

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!