Амасия се гуши в планините над Черно море още от древни времена.

Тя е отделена от останалата част на Анадола с тясна, красива долина, по поречието на река Йешилърмак. Градът е разположен от двете страни на реката и всеки бряг носи своята история. 

Останалите от миналото османски къщи и други сгради са накацали на северния бряг на Йешилърмак. А южният се опитва да пресъздаде белезите на новата, модерна Турция и нейния облик след годините на великите империи.

Градът се разпростира по тясната пукнатина, която реката си е проправила, а нейната история може да се проследи 7500 години назад.

През античността Амасия е град, укрепен високо в скалите над реката, като междувременно заможната провинция е люлка на редица князе, царе, художници, учени, поети и мислители от царете на Понт, през Страбон до поколенията владетели на Османската империя.

Интересен факт е, че в началото на османското владичество Амасия е градът, в който са изпращани всички принцове и бъдещи владетели, за да се учат и трупат опит. Именно тя е и родното място на султаните Мурад I и Селим I, чийто принос към развитието на Османската империя е от изключително значение.

Оставените следи от всички епохи и различни периоди, през които е преминал градът, днес са притегателна сила за любопитните пътешественици. През последните години пък инвестициите са насочени именно в развитието на туризма и все повече и повече чуждестранни посетители са гости на Амасия.

Традиционните отомански къщи, както и други исторически сгради по поречието на Йешилърмак, са реставрирани и днес се ползват като кафенета, ресторанти, хотели. Над минаретата пък се извисяват останките от понтийските гробници, издълбани в многоетажната отвесна скала и грижливо пазени от цитаделата.

Друг интересен факт е, че въпреки близостта си до морето, Амасия има вътрешен климат и се слави с отглеждането на ябълки.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!