7 (почти) невъзможни места за посещение

  • 7 (почти) невъзможни места за посещение
    7 (почти) невъзможни места за посещение

Повечето държави по света се възползват максимално от глобализацията и се опитват да привлекат възможно повече туристи и чужденци на своя територия.

Известна част от страните по света зависят изключително много от валутата на чужденците и се мъчат да станат водеща дестинация с всички сили.

Има обаче места на планетата, които държат да си останат изолирани, независимо дали причината за това е, че са прекалено бедни или прекалено богати. Към момента вероятно най-затворената държава в света е Северна Корея, за чието съществуване останалата част от човечеството се сеща само когато Пхенян заплашва за пореден път с ядрена война, екзекутира роднини на местния диктатор или е посещаван от кухи бивши баскетболни звезди.

Вижте кои са другите (почти) невъзможни места за посещение на Земята.

34507

1. Туркменистан

Някой може ли да се ориентира коя от всичките държави, които завършват на -стан е тази? Отговорът е – тази, в която се влиза най-трудно. Туркменистан е държава, която се пази, все едно има какво толкова да крие – за да прекрачите границите й, трябва да имате предварителна покана от някого и да приемете, че никога няма да сте сами.

Ако ви одобрят за виза, трябва предварително да съобщите кои дестинации искате да видите, защото няма да видите нищо друго, освен това през цялото време с вас ще бъде местен гид. Разбира се, доста често се случва изобщо да не стигне до там да получите виза.

Ако не ви дадат виза, можете да заобиколите препятствието, само ако си издействате тридневна транзитна виза, но пак трябва да докажете, че ще карате кола или колело по предначертан маршрут и няма да се отклонявате от него. Дори за това, пак ще трябва да чакате около месец, за да разберете дали въобще ще стане.

34505

2. Ян Майен

Населението на този вулканичен норвежки остров е около 3 хиляди души, които не разполагат с пристанище, а на чакълената им писта се приземяват самолети само осем пъти в годината и всичките са на служба в норвежките военновъздушни сили.

Другият начин да се стигне до Ян Майен е да хванете кораб от Исландия или Норвегия, като тези транспортни акробатики са основна причина за това до острова да ходят предимно учени и военни.

За да отидете на Ян Майен, ви трябва предварително разрешение от командира на местната военна станция, а ако искате да останете по-дълго от 24 часа, ви трябва разрешение от комисаря на полицейския участък Салтен в Бодьо. Изобщо, нещата там стоят, все едно искате да отидете на секретна мисия в космоса.

34506

3. Южните Сандвичеви острови и Южна Джорджия

Трябва много да искате да отидете там, за да се опитате дори да тръгнете. До отдалечените британски територии на север от Антарктида и на 1931 километра от нос Хорн няма полети, но пък се стига за три дни от Фолклендските острови през един от най-неспокойните океани.

34508

4. Бутан

Бутан е страна, известна с две неща - местните хора са много богати и заради това не измерват благополучието си с БВП, ами с индекс на националното щастие. Това е напълно сериозно и бутанците очевидно искат да си останат толкова щастливи. Нещастието остава за чужденците, които искат да посетят азиатската държава.

За да пътувате до Бутан, задължително трябва да работите с травъл агент, за да получите виза и да организирате пътуването си, като предварително плащате за всичко - храна, спане, превоз. Това е сериозна пречка, защото Бутан е едно от най-скъпите места на планетата и дневно посещение с всички разходи излиза около 250 долара.

Друго препятствие е транспортът – дотам можете да стигнете със самолет от Банкок, Сингапур, Катманду или Делхи, но полетите не са редовни и не всички самолети могат да кацнат на късата писта (която, между другото, е на 7300 метра над морското равнище) на международното летище в Паро.

34504

5. Еритрея

Еритрея е африканският вариант на Туркменистан. За да отидете там, трябва да чакате за виза 2 месеца, а дали въобще ще я вземете, не зависи от нищо рационално. Когато стигнете дотам, ще разберете, че през цялото време сте под наблюдение. Всичко това едва ли е изненадващо, предвид че страната е след Северна Корея по свобода на медиите. За сметка на това, в Еритрея е пълно с оръжие и има пограничен конфликт със Судан, заради което влизането през арабската държава не е добра идея. Така че, в Еритрея може да се влезе през Джибути или със самолет до летище Асмара от няколко европейски и африкански града, но и тук очаква изненада. В африканската държава се влиза трудно, но веднъж влезли, ще трябва да плащате солено за всичко.

Иначе италианските фашисти на Мусолини са се погрижили за красивата архитектура в бившата си колония. Жалко, че много малко хора имат търпение и кураж, за да отидат да я видят.

34503

6. Науру

Науру е най-малката република в света, но очевидно държи да си остане и едно от най-непознатите места в света. За да отидете на тихоокеанския остров, трябва да си вземете скъпоструваща виза, но това не може да стане просто така, защото държавицата има посолства само в 10 страни по света.

Дори да успеете с това, после не можете да хванете самолета за острова, защото до там просто няма никакви директни полети. Тоест - трябва да летите до австралийския град Бризбейн и оттам да се надявате да хванете самолет до Науру, който излита веднъж седмично и има прекачване на Соломоновите острови.

Когато стигнете Науру, не бързайте да се радвате - там няма градски транспорт, а газта е много скъпа и е трудно да намерите кола под наем. С други думи - пътуването за и в Науру е направено само за хора, които искат повече от всичко на света да идат там.

34502

7. Ангола

Докато траеше продължителната гражданска война в Ангола, никой не искаше да ходи там, а в наши дни изглежда англоците не искат никой да ходи там. След края на войната през 2002 г. Ангола се развива с бързи темпове, заради залежите на петрол, но получаването на виза отнема осем седмици и изисква дузина прилежащи документи, скъпи консулски такси и покана от човек или организация в страната, както и документ за ваксинация срещу жълта треска.

В същото време полетите от Европа, Южна Америка и Африка са редки, а другият начин да се отиде там е да летите до Намибия и после с кола или с автобус. Третият вариант е да хванете самолет от Уиндхук за Луанда. В общи линии, положението е все едно се опитвате да влезете в страна, която все още е във война.