Повечето държави по света се раждат след революции, войни за независимост или силни национални движения. Има обаче един необичаен случай в европейската история, при който малка територия се появява на картата вследствие на дипломатически компромис и спор за едно изключително ценно находище на цинк. Става дума за Неутралния Мореснет – странна политическа аномалия, просъществувала повече от век в сърцето на Западна Европа.

Тази малка територия с приблизително триъгълна форма се превръща в едно от най-необичайните места на континента – район с особен правен статут, ниски данъци и амбициозни идеи, които дори включват създаването на първата държава с официален език Есперанто.

Спорът за цинковата мина

Всичко започва след поражението на Наполеон. На Виенския конгрес през 1815 година европейските сили преначертават политическата карта на континента. При определянето на границата между Кралство Прусия и Обединеното кралство Нидерландия възниква сериозен проблем.

В района на Мореснет се намира богатата цинкова мина Алтенберг, смятана за едно от най-ценните находища на цинк в Европа по онова време. Нито една от двете държави не желае да се откаже от контрола върху нея.

След продължителни преговори през 1816 година е постигнат компромис. Спорната зона с площ около 3,4 квадратни километра е обявена за неутрална територия под съвместното управление на двете държави. Така се ражда Неутралният Мореснет.

Животът в малката неутрална територия

В началото населението е малобройно и се състои главно от миньори и техните семейства. Управлението се осъществява от двама комисари – по един от всяка държава – и местен кмет.

Любопитното е, че в сила остават голяма част от законите от епохата на Наполеон. Благодарение на особеното си положение Мореснет предлага по-ниски данъци и по-либерален търговски режим от съседните държави.

Това привлича нови жители и предприемачи. Населението постепенно нараства до над четири хиляди души, а територията се превръща в оживен индустриален и търговски център. Особеният ѝ статут насърчава и контрабандата, която процъфтява по границите със съседните държави.

Мечтата за държава на Есперанто

Към края на XIX век запасите на цинковата мина започват да се изчерпват. Това поставя под въпрос бъдещето на малката територия.

Тогава местният лекар д-р Вилхелм Моли предлага необичайна идея. Като привърженик на международния език Есперанто той вижда възможност Мореснет да се превърне в независима държава, обединяваща хора от различни националности.

Проектът получава името Амикейо – дума на Есперанто, която може да се преведе като „място на приятелството“. Подготвят се символи, химн и различни инициативи за популяризиране на идеята.

Планът привлича внимание в международните есперантистки среди, но така и не успява да бъде реализиран напълно като независима държава.

Краят на необичайната държава

Съдбата на Мореснет е решена от събитията на Първата световна война. През 1914 година германските войски окупират територията и на практика слагат край на нейния специален статут.

След края на войната Версайският договор от 1919 година официално присъединява Мореснет към Белгия. Така една от най-необичайните политически конструкции в европейската история изчезва от картата след повече от век съществуване.

Днес бившата територия на Неутралния Мореснет е част от белгийската община Келмис. Макар държавата да е останала в миналото, нейната история продължава да впечатлява историци и любители на географските куриози.

Бързи факти

Географски куриоз:

След създаването на Белгия през 1830 година край връх Ваалсерберг се образува рядък четиристранен граничен възел между Прусия, Нидерландия, Белгия и Неутралния Мореснет.

Собствена полиция:

Територията разполага със собствен полицейски служител, който отговаря за реда в цялата държава.

Без избори и партии:

В Мореснет никога не се формира класическа партийна политическа система и не се провеждат национални избори като в независимите държави.

Продължителност:

Неутралният Мореснет съществува от 1816 до 1919 година – общо 103 години.

Наследството на Амикейо:

И днес местни културни организации и есперантисти поддържат паметта за проекта Амикейо и необичайната връзка на Мореснет с езика Есперанто.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!