В суровата и слабо населена планинска област на провинция Теруел, част от автономната област Арагон, се намира едно място, което редовно оглавява класациите за най-красиво село в Испания. За разлика от комерсиалните курорти по крайбрежието, Албарасин е съхранил непокътната своята средновековна архитектура и суров планински дух. Селото е разположено на 1182 метра надморска височина и е изградено върху стръмен скалист хълм, заобиколен от три страни от дълбокия каньон на река Гуадалавиар, което го е правело практически непревземаемо в миналото.
Историята на Албарасин е белязана от стратегическото му местоположение. По време на мавърското управление на Пиренейския полуостров, тук се установява берберската династия Бану Разин, от чието име произлиза и съвременното название на селището. За кратък период от време градът е столица на малка независима държава (тайфа). След падането на мавърската власт, през XII век Албарасин преминава в ръцете на християнската фамилия Азагра, която успява да запази независимостта на сеньорията както от Кралство Кастилия, такъв и от Кралство Арагон, превръщайки я в анклав със собствени закони и епископия. Едва в края на XIII век крал Педро III Арагонски успява да присъедини града към своите владения след продължителна обсада.
Това, което прави Албарасин архитектурен феномен, е специфичният материал, използван за строителството на неговите сгради. Къщите са изградени от местен розов варовик и червена глина, смесени с гипс, което придава на цялото селище уникален розов и червеникав оттенък. Поради липсата на пространство върху скалистия хълм, улиците са изключително тесни, стръмни и виещи се, а горните етажи на къщите са изнесени напред над улицата, като почти се докосват с отсрещните сгради. Този тип архитектура, съчетан с дървените греди от арагонски бор и кованите железни решетки по прозорците, е запазен в оригинален вид от XIV и XV век.
Над самото селище се издигат внушителните крепостни стени (Murallas de Albarracín), които датират от X век и са разширявани многократно през Средновековието. Те се изкачват по стръмния гол склон над града и завършват с кулата Андодор (Torre del Andador). Разходката по тези стени изисква сериозно физическо усилие, но разкрива пълния мащаб на средновековното укрепление и панорамна гледка към розовите покриви на града и околните хълмове. В самото сърце на Албарасин се намира катедралата „Сан Салвадор“ от XVI век, изградена върху основите на стара романска църква, чиято кула доминира над силуета на селището.
Кулинарните традиции на региона са изцяло съобразени с хладния планински климат и скотовъдството. Районът на Теруел е световно известен със своя Jamón de Teruel – сурово-сушен свински бут със защитено наименование за произход, който се отличава с по-ниско съдържание на сол поради специфичното зреене на чист планински въздух. В местните таверни се сервират традиционните migas mulatas – ястие от стар хляб, запържен в зехтин с чесън, парченца чорисо, бекон и грозде. Тъй като районът е богат на дивеч, тук редовно се приготвят задушено свинско месо от диво прасе и еленско с местни гъби, събирани в околните гори на планинската верига Сиера де Албарасин.
Поради специфичното си местоположение в една от най-слабо населените зони в Южна Европа, Албарасин не е лесно достъпен с обществен транспорт. Има само една ежедневна автобусна линия от град Теруел, който се намира на около 38 километра. Най-практичният начин за посещение е с автомобил, като колите задължително се оставят на паркингите в подножието, тъй като историческият център е изцяло пешеходен. Селото е обявено за национален паметник на Испания още през 1961 година и е отличен пример за това как строгите регулации за опазване на културното наследство могат да съхранят автентичността на едно място в продължение на векове.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
