Ако някога сте си мислили, че съвременните схеми за избягване на данъци са сложни, историята на едно малко градче в Южна Италия ще ви накара да се усмихнете.
Добре дошли в Алберобело (Alberobello) – перлата на регион Пулия. Тук, сред хълмовете на долината Итрия, се намира архитектурен пейзаж, който изглежда по-подходящ за дом на хобити или горски елфи, отколкото за реални хора. Това е столицата на трулите (trulli) – уникални варовикови къщички с конусовидни покриви, които дължат съществуването си на креативното средновековно данъчно инженерство.
Как да построиш къща, която можеш да събориш за пет минути
През XVII век регионът на днешния Алберобело е бил под управлението на графовете на Конверсано. По онова време в Неаполитанското кралство е в сила строг закон: всяко новопостроено постоянно селище подлежи на тежки данъци, плащани директно на кралската хазна.
За да избегне тези налози, граф Джанджироламо II Акуавива измисля гениален план. Той заповядва на местните селяни да строят домовете си изключително по метода на сухата зидария (dry stone) – т.е. само чрез напасване на плоски варовикови камъни, без да използват никакъв хоросан или цимент.
Идеята била проста, но ефективна: когато кралските данъчни инспектори тръгнели на проверка към региона, селяните просто издърпвали един ключов камък от конструкцията на покрива. Цялата къща се срутвала за броени минути, превръщайки се в купчина безполезни камъни. Щом инспекторите си тръгвали, докладвайки, че на мястото няма никакво селище, местните бързо възстановявали домовете си.
Благодарение на тази данъчна хитрост, днес в Алберобело има над 1500 перфектно запазени трули, които от 1996 г. са под закрилата на ЮНЕСКО.
Мистичните символи върху сивите конуси
Конусовидните покриви на трулите са истинско произведение на изкуството. Те се състоят от два слоя – вътрешен (носещ) и външен, направен от тънки варовикови плочи, наречени chiancarelle, които предпазват къщата от дъжд и лятна жега.
Разхождайки се из туристическия квартал Rione Monti, няма как да не забележите белите символи, изрисувани върху сивите покриви. Тези знаци не са просто декорация, а се разделят на няколко групи:
Езически и примитивни символи: Кръгове, триъгълници и стрели, останали от древността, които символизират слънцето, земята и природата.
Християнски символи: Кръстове, монограми на Христос и сърца, изрисувани след като градът най-накрая е признат за свободен през 1797 г.
Астрологични и магически знаци: Символи на планети или знаци срещу уроки и зли очи, предназначени да носят късмет, здраве и плодовитост на семейството.
На върха на всеки покрив има и декоративен елемент – пинакъл (pinnacolo). Смята се, че формата на пинакъла е била своеобразен подпис на майстора, построил къщата (trullaro).
Вкусовете на Пулия: Ушички от тесто и зеленчуков разкош
Кулинарната традиция на Пулия се основава на принципа cucina povera (кухнята на бедните) – изключително прости, но невероятно свежи и сезонни продукти.
Безспорната емблема на местната кухня е пастата Орекиете (Orecchiette – в превод „малки ушички“ заради специфичната им форма, която перфектно задържа соса). В Алберобело традиционният начин на приготвяне е Orecchiette con cime di rapa – паста с листа от ряпа (леко горчиви диви зеленолистни), задушени с чесън, зехтин и малко аншоа за дълбок умами вкус.
Районът е световноизвестен и със своето маслиново масло. Почвата в Пулия е богата на желязо (което ѝ придава характерен червен цвят), а вековните, усукани маслинови дървета раждат плодове, от които се прави гъст, златист зехтин с леко пикантен завършек. Не пропускайте да опитате и местното сирене Бурата – торбичка от моцарела, пълна с течна сметана и нежни парченца сирене, която буквално се разтича в чинията.
Практически съвети за бягство в приказката
Как да стигнете: Най-близкото голямо летище е в град Бари. Оттам можете да вземете регионален влак или автобус на компанията Ferrovie del Sud Est, които ще ви отведат в Алберобело за около час и половина.
Борба с тълпите: Тъй като градчето е сравнително малко, през деня се пълни с туристи от круизни кораби. Най-добрата стратегия е да пристигнете рано сутринта (преди 9:00 ч.) или да останете за нощувка. Когато слънцето залезе, белите стени на трулите светват под романтичното улично осветление, а уличките стават тихи и мистични.
Спете в труло: Много от автентичните къщички днес са превърнати в бутикови хотели или къщи за гости. Преспиването под конусовидния покрив, където стените са дебели над метър, е преживяване, което си заслужава всеки цент.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
