Ако сте запалени по фотографията, няма как да не сте прекарвали часове из безкрайните галерии на Фото Форум в търсене на вдъхновение, идеи за пътуване или просто съвет от други фотографи.

А сега ви каним на пътуване с един от основателите на сайта - Александър Петров.

Как се постигат мечтите, защо е важно те да са наистина амбициозни и вълнуващи, къде Александър открива вдъхновение за снимане и колко места е посетил синът му само докато навърши една годинка – ето какво разказа Александър специално за Peika.bg:

- Кой е Александър Петров и какви са мечтите му?

- Александър Петров е човек, който харесва свободата и лесно се запалва от нови и интересни идеи. За мен мечтите са важно нещо, внимателно ги подбирам и преценявам, защото знам, че те някой ден ще се сбъднат. Преди време установих, че почти всички истински мечти, които съм имал, са се сбъднали и разбрах, че ако силно желаеш нещо и запретнеш ръкави, то рано или късно те застига. Тогава спешно трябваше да си измисля нови мечти, като внимавах те да са достатъчно амбициозни и вълнуващи за постигане, защото интересното е по пътя, докато вървиш към мечтите си.

- Какъв пътешественик си?

- Аз не съм пътешественик. Поне не такъв, какъвто хората са свикнали да си представят, когато чуят думата пътешественик. Имам един приятел, който обиколи Европа, почти цяла Азия, малко Африка и като го питат, той казва, че не е пътешественик, защото хората очакват пътешественикът да е човек, който пътува сам, харчи минимално пари, за да има за максимално време, има предварително поставени цели като места и време и т.н. Аз харесвам да пътувам и да бъда на нови места, защото те ме откъсват от ежедневието, помагат на мозъка ми да мисли по нов начин, а не да цикли с едни и същи теми. Много от успешните ми бизнес идеи са идвали когато съм бил на път, имал съм спокойствието да не бързам, виждал съм различни култури. Посещаването на нови места, също така, слага едни мисловни репери във времето и ми помага да го усещам по-добре. Колкото повече пътувам, толкова повече моменти имам, към които да се връщам и преосмислям. Времената между две пътувания ми се струват едни и същи независимо дали са две седмици или една година. Предпочитам да имам повече репери, т.е. да пътувам по-често.

- Отскоро имаш дете - как се пътува преди и след детето?

- Всеки, който има дете знае, че нещата много се променят преди и след. Даже нямат нищо общо. Ако преди това можеш да заминеш за някъде просто, като намяташ малко дрехи и аксесоари в една раница за 15 минути, то след това забравяш за този подход. Ние ясно го съзнавахме това с моято половинка и решихме въпреки трудностите да не се отказваме да бъдем на различни места с него. Това, разбира се, изисква тренировка на нервите и волята. Имам много приятели, които пътуваха много и на най-необикновени места, но от момента, в който имаха дете, година-две не излязоха от София, а разходките в природата се отъждествяваха с Борисовата градина. Нашият син го водим навсякъде, отначало защото не можеше да е без майка си, но после видяхме, че и на него му харесва и сега обмисляме някое по-далечно пътуване с него. Много силно впечатление ни прави, че когато отидем с него в планината, че дори и за два-три часа, след като се върнем той е в страхотно настроение и много щастлив. Тогава е весел, енергичен и обичлив, и през цялото време усмихнат. Бил е на три седмици на Витоша, на два месеца на Мальовица, на четири на зимния Черни връх, на пет на Рилски езера в снежно време, пътувал е на дълъг път с кола, и с кораб, къпал се е в ранна пролет в импровизиран минерален басеин в гората, спал е на палатка в началото на месец май, и е бил на доброволчески лагер на палатки на 1 годинка.

- Кои дестинации би препоръчал за родители с малки деца?

- Когато се пътува с деца, трябва да сте наясно с техния ритъм за хранене, спане и това как те реагират на променящи се условия. Разбира се няма как да знаете, ако не сте пробвали. От колкото по-малко го свикнете детето, толкова по-добре за вас. Трябва да си планирате ранно тръгване и време за храненето му през деня. Ако го носите на кенгуру по време на преход, често се случва през голяма част от маршрута то да спи. Ако искате да се разходите сред природата, изберете място и крайна цел близо, до която може да стигнете с кола или друг транспорт, така че да не губите време. Още повече, че може да се наложи и бързо да си тръгнете обратно. Ако ви се ходи на Пирин, отидете с колата много навътре в планината, примерно до хижа Вихрен, и се разходете в региона, колата ще ви чака там, а ще имате под ръка и хижа. Ако ви се ходи до билото на Стара планина, не тръгвайте от Рибарица пеша, а се качете до Беклемето и директно тръгнете по билото. Ще имате повече сили да носите малкото дете, а и ще имате повече гледки за недългото време на спокойствие, което ще имате.

- Какво носи пътуването на твоето семейство?

- Пътуването ни сплотява и ни зарежда с енергия за нови предизвикателства. Колкото повече пътуваме, толкова повече ни се пътува, а по възможност и с весела компания.

- Как се роди Фото Форум? Какви бяха най-големите предизвикателства и поуки?

- Фото Форум беше естествено продължение на фотографски и онлайн сбирки. Може би голям тласък беше, че създаването му съвпадна с подема на цифровата фотография. Учехме се през годините как да балансираме общност с толкова много и толкова различни участници, но обединени от обща страст и хоби. Това е уникален проект, който няма аналог в повечето европейски държави по енергията и живота в него. Много малко други държави имаха или имат толкова голямо онлайн фотографско общество. Фото Форум беше от първите български социални мрежи и като такава естествено беше "натисната" от фейсбук, но нишовият й и специализиран характер ни дава енергия постоянно да развиваме нови неща и да специализираме там, където големите не могат да отделят ресурс. В момента сме заредени с много енергия и ще осъвременим и дадем нов и по-съвременен вид на сайта.

- Откога снимаш и какво те привлече към фотографията?

- Интересувам се от фотография от 1995 година. Бях запален от изразните й средства. Тогава всичко се снимаше на ленти, не се щракаше като сега. Всеки кадър трябваше да бъде премислен и след това се натискаше бутона. Това ми действаше успокояващо и като вид медитация. Научи ме да се вглеждам в детайлите, които преди това пропусках.

- Къде би се връщал да снимаш отново и отново?

- Всяко място е красиво, стига да го погледнеш с правилните очи. Хората харесват и оценяват като хубави най-вече снимки, които не е лесно да бъдат направени. От години вече сме "преяли" от гледане на качествени образи, като интернет направи обмяната на визуална информация много лесна. И най-красивото място, ако бъде заснето 100 или 1000 пъти, ще започне да изглежда тривиално. Затова всеки път, когато положиш усилия да направиш нещо различно от останалите, се вижда в снимките и хората го оценяват. Най-добрите пейзажисти снимат рано преди изгрев, когато повечето хора спят. Може би и това е причината след това снимките им да ни изглеждат магически и на тях да е заснето нещо невиждано.

- Коя беше последната ти фотографска находка?

- Последният път снимахме Кончето рано на изгрев. Магическо е да се събудиш на метри от този внушителен скален ръб толкова високо в планината, а малко след това да го видиш погален от първите слънчеви лъчи. Колко дълъг е денят след това.

- Къде откриваш вдъхновение за снимане?

- В спокойствието. Когато имаш време да помислиш и да се вгледаш в неща, които ежедневието ти пречи да забележиш.

- Без какво никога не тръгваш на път?

- Без фотоапарат и едно малко черно несесерче с неща от първа необходимост.

- Как би описал семейството си, пътуването и фотографията с едно изречение?

- Семейство, което харесва разнообразието и изненадите.

- Къде се намира пейката с най-красивата гледка?

- На някоя зелена полянка с цветчета, може би.

Снимки: Личен архив и Емил Данаилов.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!