Неделен предобед. Ситни дъждовни капки връхлитат под ляв наклон стъклата на нашия автобус.
Небето е оцветено в еднороден стоманеносив цвят.
Почти всички сме чували, че климатът в Нидерландия е близък до този на Острова, но никой от нас не очакваше чак толкова апокалиптична картина:
Открояват се единствено черните дървета, които се огъват под напора на силния вятър.
През прозорците те изглеждат като изскубнати и завъртяни наобратно корени на средноголямо растение. Нямат листа. Или поне не се вижда да имат.
Нетипично за средата на юли, нали?!
“MADE IN HOLLAND”
Нидерландската столица ни обгръща в своята мрачна и ветровита прегръдка.
Неделя е и градът е меко казано пренаселен. Свиваме зад една от многото преки и изведнъж ни залива специфичната атмосфера на Амстердам. И най-вече специфичният мирис на канабис. Оглеждаме се около себе си в опит да „погълнем” с очи цялата реалност, която се открива пред нас. Затичваме се наляво и се натъкваме на coffeeshop, пред който виси табелка „Youcansmokeweedhere”. Вътре седят видимо „отнесени в друго измерение” хора с червени очи и късащи се по линиите криви усмивки.
Затърчаваме се надясно и попадаме на доста пикантна витрина. Изложени са презервативи с всевъзможни декорации – слончета, гъби, Патрик от анимационното филмче „Спондж Боб”, че дори и Айфеловата кула. В голяма част от кондомите даже е налята бяла течност – (може би мляко?) – вероятно за придаване на обем и по-голяма реалистичност. Все пак да не забравяме, че освен страната на лалетата, Холандия е популярна и с кварталите с червените фенери и легалната проституция.
След като в продължение на няколко минути се любуваме на тези произведения на човешката изобретателност, издигаме поглед нагоре към все така неприветливото небе. То обаче вече ни се струва една идея по-оптимистично, защото съзираме многото малки квадратни дъгички, описани чрез прайд-знаменцата – флагчетата в подкрепа на еднополовата любов. Холандия се слави с толерантостта на своите жители и това не просто „лъха”, а направо „духа” отвсякъде.
Културни и местни особености,
факти и градски забележителности
Придвижваме се с повишена трудност сред изскачащите от всяка пролука пешеходци и колоездачи, докато неусетно се озоваваме насред...
Спирка №1: Дам – най-големият площад в старата част на града
Тук е разположен внушителният национален мемориал в чест на жертвите от Втората световна война, който е чат-пат оскверняван по нужда от гълъбите, накацали по фигурите на мъчениците. От околните посоки ни приветстват забележителности като Кралския дворец, Новата църква и Музея на Мадам Тюсо. Много ни се иска да посетим последния, но петметровата опашка пред входа категорично ни отказва, а и входна такса от 20 евро си е същинско кожодерство за бедните студенти.
Тук е моментът да отбележа, че Амстердам е един от градовете с най-много музеи в света. Сред най-вълнуващите са: Музеят на Ван Гог, Националният музей (Rijksmuseum), Футболният музей на Аякс, Общинският музей (Stedelijk Museum), Музеят на еротиката, Музеят на марихуаната и хашиша, Родната къща на Рембранд, Къщата-музей на Ане Франк.
С моите спътници не посетихме нито един от тях главно поради високите входни такси, вариращи между 12 и 25 евро. Успокояваме се с факта, че за един ден не можем да ги обиколим всичките, дори и да разполагаме с 300 евро само за тази цел. В Амстердам явно излиза твърде скъпо да се вживееш в ролята на културна личност!
След още няколко прекосени улици (и перманентно дебнещата заплаха от сблъсък с колоездач) се озоваваме пред „бутикова” бронзова статуя на малко момченце – Het Lieverdje - паметник и символ на щурите хлапета, които търсят приключения зад всеки ъгъл и често правят много пакости, но носят златни сърца.
Щракваме едно-две (...десет) селфита и продължаваме напред!
Така започва разходката ни сред прословутите Granchten, които силно ми напомнят за каналите на Венеция.
Спирка №2: Амстердамските канали
Малък енциклопедичен факт: В превод от холандски „Нидерландия“ означава „ниска държава“. Около половината от нейната повърхност е по-малко от метър над морското равнище. Сигурно сте чували, че Амстердам е наричан „градът, построен на вода”. Столицата на Холандия лежи върху прекалено нестабилна почва и заради това всички сгради са построени върху дървени колони. Кралският дворец например лежи върху 13 659 такива колони.
Да се върнем на каналите. Както можете да се досетите, предлагат се градски канални круизи с малки и средно големи лодки и параходчета. Туровете с гид отнемат около час. Други алтернативи са каналния автобус – с 20 спирки в близост до музеи и пазарни улици, или музейната лодка, която обикаля между музеите. Цените варират от 10 до 12 евро. Ако имате само един ден на разположение да разгледате града (както беше в нашия случай), ви препоръчвам да си направите предварителен списък с местата, които задължително искате да посетите, и да отпишете едно-две от тях, ако държите да се възползвате от круиза.
В Амстердам има над 1000 моста. Повечето от тях са разположени над каналите и са буквално затрупани с колелета. Според някаква статистика всяка година в каналните разклонения падат по около 25 000 велосипеда, като от тях едва 8000 биват извадени – което означава, че освен дървените колони основите на града се поддържат и от доооста велосипеди. Бъдете нащрек, защото колоездачите дебнат отвсякъде.
Спирка №3: De Jordaan – бохемския квартал
(някога известен като Френския квартал)
Веднъж влезли в пределите му, ако ви липсва добра пътна ориентация, смятайте, че сте го закъсали. Уличките са почти идентични една с друга и всяка една от тях води до разклонение на канал, който изглежда по същия начин като този, който току-що сте подминали. Заобиколени са от високи и много тесни постройки с огромни прозорци без пердета, най-ниските от които достигат нивото на очите. Датират от преди три века, но според мен изглеждат доста по-модерни. По въпроса за пердетата или по-скоро за тяхната липса се носи мит, в който се разказва, че „едно време”, когато холандските моряци заминели на дълго пътешествие през необятните морета, ако съпругите им били спуснали завесите на прозорците у дома, това било сигурен знак за нарушена съпружеска вярност.
Тези високи постройки са колкото откровени с незапердените си прозорци, толкова и до голяма степен плашещи, защото с настъпването на следобяда, когато слънчевите лъчи падат под ъгъл, от покривите им се хвърля огромна сянка, която провокира моето развинтено въображение и си представям, че в един момент покривите от двете страни на канала ще се слеят, ще ни затворят в здрава хватка, а сетне мостовете над града ще се срутят и ние ще пропаднем някъде из водните дълбини барабар с всичките колелета, които ни обграждат навсякъде.
Карнавал от цветове,
пъстри знаменца и други шантави неща
По амстердамските улици може да видите всичко – в буквалния смисъл.
Хора от над 200 националности обитават града. Представете си този пъстър панаир с индивиди от всякакви раси, демонстриращи често неприемливо за средностатистическия порядъчен човек поведение (и най-важното – никой не ги гледа странно!). Виждаме мъж на видима възраст около 25, който носи на главата си някакво подобие на индианска шапка, пошарена във всички цветове на дъгата; лицето му е изрисувано с още толкова цветове боички. Скандира нещо на холандски, танцувайки само по златисти боксерки на улицата, а хората му се усмихват лъчезарно, докато го гледат.
Още лични впечатления: Освен леко откачени, холандците са и много високи. И за да съм по-убедителна, ще кажа, че с моите 162 см височина се чувствах като топка за голф сред заобикалящи я стикове. Добрата новина е, че нито един стик не изрита по погрешка топката за голф и тя се придвижи необезкоявана от началото до края на терена.
Една похвала: В Амстердам всички, наистина всички говорят перфектно английски (за разлика от жителите на други европейски столици). Децата от малки учат езика интензивно в училище.
Последващо малко успокоение: Дори да се затриете някъде, все някак ще се оправите, стига да знаете малко елементарен английски.
Още няколко малки факта,
две-три пропуснати дестинации и обща оценка
Някои от вас ще попитат за лалетата. Не ги видяхме, защото отсъстват през летния сезон. Дребно допълнение: Всъщност лалетата не произлизат от Холандия; внесени са преди векове от Османската империя.
Не можахме да видим и голямата мелница – символ на Амстердам (както казах по-горе: един ден няма да ви стигне, ако искате да разгледате всичко).
За жалост поради липса на време не можахме да посетим и единствения в света плаващ пазар за цветя (препратка към любителите на флората), който според общата мълва представлява зашеметяваща гледка – стотици плаващи сергии, отрупани с всякакви растителни екземпляри, които се продават на изключително ниски цени.
Пропуснахме и всеизвестният de Wallen – Кварталът на Червените фенери и витрините, зад които момичета, облечени само по белъо (или пък без бельо), чакат да си намерят... ездачи. Все още беше твърде светло и със сигурност бизнесът ще да е замрял.
Павираните улички на Амстердам са наситени с история; старинна и съвременна архитектура; музеи; атракции; хора с разни идеали в разни реалности; плаващи сергии за цветя; търговски витрини, обкичени с магнитчета и с картички-илюстрации 18+; канали с колелета в и около тях; колелета и водачите им; колелета и пак колелета; разноцветни флагчета; миризма на вафли, шоколади, канабис... Споменах ли колелета?!
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
