Може да ви прозвучи странно, но най-забележителният символ на Париж е бил трън в очите на много французи.

В наши дни обаче нищо не олицетворява елегантността на града така, както Айфеловата кула.

С цялото си монументално величие, от момента на завършването ѝ през 1889 г. до днес, тя е туптящото сърце на града, което привлича повече от 7 млн. туристи годишно.

Макар че повечето хора винаги са намирали кулата за очарователна и романтична, преди тя да бъде построена и малко след издигането ѝ е имало група от художници, поети, писатели и всички различни видове изтъкнати майстори, които живеят и се възхищават на Париж, но презират колосалната желязна кула. Те наричали себе си „Комитет от 300“ – по един член за всеки метър от кулата.

Много парижани са се чувствали обидени и протестирали срещу издигането на „тази безполезна и чудовищна Айфелова кула“, както те я наричат в петициите „видима лудост“.

Група от видни личности и интелектуалци, ръководена от известния архитект и конструктор на Пале Гарние в Париж - Чарлз Гарние, били абсолютно против радикалния дизайн на кулата и дори подписват официален манифест, публикуван на Свети Валентин в авторитетно френско издания, две години преди финализирането на това, което те наричат „гигантски черен фабричен комин“. Всичко това е доста иронично, като се има предвид, че сега Айфеловата кула е най-посещавана именно в Деня на влюбените и е символ на романтичния дух на Париж. 

Битката на вкусове между артистичния елит в града и Густав Айфел продължава, докато Желязната дама на Париж не е завършена. Много от протестиращите, в крайна сметка, променят мнението си.

Въпреки това, френският писател и класик Ги дьо Мопасан, никога не приема кулата и нейното присъствие и не можел да издържи на гледката на „железния враг“, който като че ли го следва, когато се разхожда из центъра на Париж.

Затова намира безопасно място, където може да избегне кулата, която презира толкова много. Всеки ден писателят обядвал в основния ресторант на Айфеловата кула, само защото „той е от малкото места в града, където можех да седна и, всъщност, да не виждам кулата!“

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!