Вече ви представихме французина Бен, който пътува из България със своето укулеле, съчинява песни за всичко, което му се стори интересно, и създава нови приятелства.
И понеже българите рядко се замисляме как изглеждаме в очите на чужденците, подбрахме няколко откъса от блога на Бен със смешни и тъжни неща и места, които са го впечатлили тук. Част от поредицата ни „България през погледа на чужденците“.
„Така както всеки български дядо произвежда собствена ракия в мазето си, всеки български регион има своите традиции. Танците, костюмите, дори мелодиите и ритмите. И точно както с ракията, трябва да се научиш да ги оценяваш на малки глътки. Защото въпреки увереността ти накрая, това си е трудна работа, с която небългарското ти тяло просто не е свикнало.“
„Пловдив е пълен със страхотни истории и симпатични анекдоти, които да погъделичкат любопитството ти. Като например 6000 години, през които градът е бил заселен без прекъсване. Така че точно като с българските менюта, можеш да си избереш страница (от историята) и да не си съвсем сигурен какво ще получиш накрая. Това, което е сигурно, е че порцията ще е огромна.“
Салатата „Кой кум, кой сват, кой на булката брат“ в менюто на английски
„Не е лесно да разбереш Бузлуджа. Намира се най-отгоре на един от най-високите върхове в Централен Балкан. Стига се след дълго шофиране по път с много завои. И колкото повече се доближаваш, толкова по-невероятно изглежда всичко. Гледката е сюрреалистична и направо неразбираема. Докато не влезеш вътре и не разбереш, че практическото тук никога не е имало значение. Точно като пирамидите или огромните статуи върху хълмове – това, което има значение, е символизмът. Мащабите на конструкцията, красотата на мозайките и лудостта в опита всичко това да има една-единствена цел – подчинение на Системата.“
"Първа спирка: Коприш... виц... ца... Копривщица! Все още не мога да произнеса правилно името му, но първото място, към което се отправих, беше сладкия, малък град-музей Копрш... и избрах най-доброто време – понеделник следобед, извън сезона.“
"Има една прекрасна традиция, която ме преследва по време на цялото ми пътуване из България – мартеницата. Мартеницата е нещо, с което всеки българин се сбогува в един момент, но на мен никак не ми пречеше."
"Районът на Странджа е великолепен, почти див и най-вече не е колонизиран от сгради и хотели, с които е пълен брегът. Ако имате (здрава) кола и железни нерви, за да се справите в българските шофьори (които изглежда не ценят живота си толкова, колкото това да стигнат навреме), мога само да ви препоръчам тихо и зелено бягство в тази част на страната“.
*
Сайтът на Бен можете да откриете тук, а вече е готов и целият му албум, посветен на България - тук.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
