По българските земи се отглежда грозде и се произвежда вино от времето на траките. През 80-те години България се е нареждала на второ място по отглеждане на грозде в света.
Дори и да не сте навлезли в дълбините на винените страсти, добре е да знаете кои сортове грозде са български. Най-малкото, за да предложите вино от български сортове на своите гости чужденци (още идеи за типично български подаръци за чужденци). И понеже виното не е за четене, а за дегустиране, вижте и нашия списък с винарни в България, които организират дегустации.
Мавруд - Маврудът е един от най-старите сортове грозде. Отглежда се само в България. Как да го разпознаем? По малките, кръгли зърна, които са характерно сладки и с дебела кожица. Цветът е тъмен, с оттенъци на тъмносиньо и черно. Маврудът узрява по-късно. Ако сте си произвеждали вино от този сорт, знаете колко красив, наситенорубинен цвят има то. Да не забравим и ароматът, който става все по-плътен с времето.
Мискет - Мискетът се разделя на много сортове, сред които Мискет Дунавски, Мискет Кайлъшки, Мускат Отонел, Мискет Червен и др. Мискет червен също е стар български сорт, който се отглежда из цялата страна. Познат е и с тези имена: Търнова (Шуменско), Ромащина (Търновско), Синя теменуга (Врачанско). Въпреки червения си цвят, този сорт се използва в производството на чудесни бели вина. Мискетовите вина са с наситен жълт цвят, подобен на слама, и с много приятен аромат.
Димят - Димят също е стар сорт. Освен в България, той се отглежда и в страните-съседки – Македония, Румъния, Гърция, Турция, както и в Русия и Сърбия. Димят е къснозреещ, десертен сорт. Ципата му е тънка, цветът – жълто-зеленикав. Използва се в производството на бели трапезни вина.
Рубин - Още от името проличава, че това е червен сорт грозде. Характерното при Рубин е, че е хибриден сорт. Селектиран е в края на 40-те години на миналия век в плевенския Институт по лозарство и винарство. За "направата" му специалистите са използвали сортовете Небиоло и Сира. За разлика от други сортове, Рубин е среднозреещ. Гроздето е сочно, ароматно и сладко, богато на танин. От този сорт се получават чудесно сладко и полусладко вино, което е с тъмен рубинен цвят.
Широка мелнишка лоза - Този стар български сорт узрява късно, и се прибира през октомври. През 20-и век въз основа на този сорт се правят много хибридни. Един от резултатите е добре познатитият сорт Мелник 55, който е създаден през 1977 г. Сортът е ендемичен само за долината на река Струма, т.е. Югозападна България. Зърната на този сорт са малки и сладки. Колкото повече отлежава виното, направено с Широка Мелнишка, толкова по-сложен аромат добива то.
Памид - Памидът също е стар български сорт, от който се произвежда червено вино. Култивиран е още по времето на траките. В миналото е бил най-разпространеният български сорт. Отглежда се и в страните от бивша Югославия, Албания, Турция, Гърция, Румъния и Унгария. Зърното е малко, около 14-15 мм, и е много сочно, кожицата е тънка, червена или тъмночервена. От него се произвежда червено трапезно вино, подходящо за масова консумация.
Керацуда - Един чудесен сорт бяло, къснозреещо грозде (през втората половина на септември), което се отглежда в Югозападна България. От Керацуда се правят обикновени бели трапезни вина, от които стават добри ликьорни вина.
Гъмза - Гъмзата е стар типично български винен сорт. Гроздето зрее късно, през втората половина на септември. Ципите му са тънки и поради това цветът на полученото вино не е много интензивен. От гъмза се правят червени трапезни и десертни вина. Добрите вина от сорта се характеризират с не много плътен рубинен цвят и доминиращ аромат на малина. Сортът е типичен за Северозападна България - около Сухиндол, Видин, Павликени.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
