Близо до Приморско, в прохладните гори на Странджа, се намира едно от многото оставени от траките светилища – Бегликташ (или Беглик таш). Ако прекарвате лятната си отпуска в този район, не пропускайте да го посетите. За щастие, това вече е възможно. Не е било така обаче по време на комунистическата власт, защото древното светилище попада в границите на резиденция „Перла” и наблизо все още има следи, останали от ловните забавления на тогавашния държавен глава.

Брачното ложе

Според археолозите комплексът е изграден в прослава към бога на Слънцето и богинята на Земята, приблизително около 14-и век пр.н.е. Една от най-запазените части е именно „брачното ложе” - специално изсечен плосък камък, където жреците изпълнявали ритуал, изразяващ бракосъчетанието между двете върховни божества. Около това своеобразно легло са изправени подобно на стражи още няколко камъка, поставени там, може би за да скриват свещенодействието от очите на недостойните.

Каменният трон

Вдясно от „ложето” е Каменният трон, от който главният жрец е наблюдавал и вероятно ръководел церемониите. Той също е разположен между два огромни каменни блока. Почти всички камъни, формиращи комплекса, са обработени и подредени от хората, обитавали светилището. И до днес е мистерия как са местили огромните късове скали.

Слънчевият часовник

„Слънчевият часовник” е тази част от светилището, която нямам търпение да видя реконструирана, поне такива са плановете на археолозите. От първоначалните 16 плоски камъка, сега са останали само 7, които подобно на плочки от домино са повалени на една страна. Ролята на главната „стрелка” играе най-впечатляващият по размери камък в комплекса, Апостол Таш.

Божественият юмрук

Скала с форма на обърнато сърце или Божественият юмрук са някои от определенията, дадени на огромната канара, която закрива входа към Свещената пещера. Под нея древните са издълбали ниша, достатъчна да побере трима души, ако, разбира се, се престрашите да легнете под тежката 200 тона скала, крепяща се само на две опорни точки.

Свещената пещера

„Свещената пещера” е най-големият у нас долмен (две отвесно поставени каменни плочи, покрити с трета), който обаче не е използван за погребални ритуали, а точно обратното. Символизира утробата на Майката Земя и има подобна форма. Към най-свещеното място от комплекса ще ви заведат двете огромни стъпки с перфектна ориентация изток-запад, отново препратка към Слънцето. По този път е било разрешено да преминават само посветените в тайнствените ритуали. Любопитен факт е, че много векове по-късно наблизо е изграден манастир, посветен на Света Параскева – покровителка на родилките.

Лабиринтът

До вече споменатия „часовник” се намира „Лабиринтът”. Там бил определян пътят на младите членове на общността. В зависимост от посоката, която поемали, ставало ясно дали ще се занимават с духовните или със земните дела.

Праведни или грешни сте - въпрос, който ще намери отговор, ако продължите по пътя след „Лабиринта”. Там ще откриете тесен процеп, между две отвесни скали, високи около 6 м. Той символизира преминаването от земното в подземното царство. Казват, че само хората с истински чисти души можели да преминат през него.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!