В следващите редове ще ви разкажа своето петдневно пътуване в Белгия, през което посетих грaдовете Брюксел, Гент и Брюж (в този ред).
Съветвам ви песимистичните нотки, които ще доловите в описанието на столицата, да не ви отказват да продължите с четенето, тъй като дестинациите са в своеобразна градация на красотата.
Това беше едно „солово“ пътуване. Препоръчвам на всеки, който досега не е предприел такова, да го направи, защото определено е нещо доста по-различно от пътешествие в компанията дори на един човек.
Преди всичко трябва да се отбележи, че Белгия е перфектното място за любителите на шоколада (всяка година там се произвеждат 220 000 т от лакомството) и бирата (произвеждат цели 1300 марки местно пиво).
Брюксел
И така, да започнем от самото начало – и аз, както сигурно много от вас, съм почитател на нискотарифните авиокомпании и именно с такава пътувах до Брюксел. Кацнах на летище „Брюксел Шарлоа“, което се намира на 68 км от столицата. Пристигнах към 23:30 ч., но за щастие автобуси до самия Брюксел има на всеки 15 мин., като пътуването до там отнема 1 час и 17 евро. Смея да твърдя, че е трудно да се намери нещо очарователно в белгийската столица 30-ина мин. след полунощ – из улиците на всеки 2 м можете да видите огромни пликове с отпадъци, а лицата, които се мяркат навън в този час ви карат да се чувствате като представител на малцинство (и с право – на следващия ден разбрах, че и денем е горе-долу същото).
По моя стара традиция първото нещо, което правя в някой нов град, е да се присъединя към free walking tour. Определено го препоръчвам, защото по този начин много бързо се сливате с атмосферата на града, научавате интересни факти за мястото и получавате съвети за това къде е добре да хапнете и кои забележителности си заслужават да бъдат посетени.
Впечатляващ за мен беше „Гран плас“ – най-големият площад в града. Сградите около него са забележителни архитектурни творения и са били изградени само за четири години (в периода между 1695-1699 г.), след като били сринати до основи от французите.
Там ще видите сградата на кметството, построена в готически стил, чиято кула е висока 96 м. Точно срещу нея се намира бивша пекарна, която по-скоро прилича на замък.
В една от уличките, по които се стига до „Гран плас“, можете да видите статуята на местния герой Еверард Т‘Серклес. Преданието гласи, че ако я докоснете, ще имате късмет и здраве и ще се завърнете в града.
Продължавайки по същата уличка, ще стигнете до една от най-известните забележителности на града (която обаче не е нищо особено) – Пикаещото момченце. Това е малък фонтан и наименованието му е достатъчно красноречиво за това какво представлява. Имайте предвид обаче, че малката статуя, която ще видите, е копие, тъй като оригиналът е бил откраднат.
Още една интересна забележителност е построената през XV в. катедрала „Светото сърце“, която е петата по големина в света. Тя е висока 89 м и е с дължина от 167 м, като архитектурата ѝ е в стил ар деко. Можете да се изкачите по множеството и тъпала и да направите красиви панорамни снимки на града от върха ѝ. Друга известна забележителност е атомиумът – огромна метална конструкция от 1958 г., висока 102 м и представляваща атом (по-впечатляваща е отвън, отколкото отвътре).
Хълмът на изкуствата е едно място с изключиелно красива гледка към града, така че не бива да го пропускате. Там има красива градина, където можете да поседнете и да се насладите на едно от най-приятните места в града.
В непосредствена близост се намира Музикалният музей, който се помещава в сграда в стил ар нуво. Интересен факт е, че именно Брюксел е родината на саксофонa, който бива изобретен от Адолф Сакс.
Ако сте сред тези, които обичат да се потапят в атмосферата на града, разхождайки се из улиците, ви препоръчвам да разгледате Комиксовият път, който се състои от 53-те мюръла на известни комиксови герои, разпръснати из централните части на Брюксел. Брюксел е родината на смърфовете, така че не се изненадвайте, ако ги виждате нарисувани под път и над път.
Но да се върнем на бирата. Препоръчвам ви да отидете в известният местен бар “Pink Elephant” – рекордьор на Гинес от 2004 г. за най-много видове бира, които се предлагат на клиентите – 2004 на брой. Има огромен избор, като ви предупреждавам да не си вземате от кактусовата. Сервират я заедно с чаша вода и за това определено си има причина – има вкус на лекарство за гърло и е зелена цвят.
Из целият град ще видите така популярните за Белгия два вида гофрети – правоъгълните са по-малко сладки и може да им се добави някакъв конфитюр или шоколад отгоре, а другите (по-безформените) са доста по-сладки и няма нужда да бъдат гарнирани с каквото и да било. Когато си купувате, винаги искайте прясно приготвени, защото някои продавачи гледат да минат метър, като притоплят вече направени.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
