Боздаг е планина в Северна Гърция в близост до границата с България. Малка част от нея попада на българска територия – позната с отделни имена като Свети Тодор планина, Шипка, Бесленски рид, Перица и Мраморица.
На турски език името Боздаг може да се преведе като „сива планина”, а в Гърция е известна с името Фалакро, което означава „плешива планина”.
До най-високите части на планината се стига сравнително лесно с автомобил от територията на България. Най-подходяща начална точка е граничният пункт „Илинден” на границата с Гърция, след което по главния път трябва да се следят указателните табели за ски курорта Фалакро. До него се стига по двулентов, асфалтиран път, отклонение от главния път Зърнево-Драма. Фалакро се намира на надморска височина 1702 м и е изходна точка за високите върхове на планината. От самия ски курорт до най-високия и връх, който е Пророк Илия (2232 м), са необходими 1-2 часа за изкачване (зависи от темпото). Планината е безводна и обезлесена в най-високите си части и ако изкачването е през летния сезон, това трябва да се има предвид.
Втори по височина е връх Вардина (2194 м), а от останалите върхове по-известни са: Трия Кефалия (в превод „Триглав” – 2176 м), Псевдодонти (в превод „фалшивия зъб” – 2086 м), Карталка (2035 м), Тикълница (2020 м) и Корицомагула (в превод „Момина могила” – 1996 м).
Като туристическа аракция се предлага също така започващия от височина 1200 м на южния склон на планината удобен за практикуване на парапланеризъм във въздушния коридор Пиргос-Петруса.
Планината е разделена на три части – западна, централна и източна. Тя принадлежи към кристалинния Родопски масив. Доминират мраморите и варовиците, като само в източните части петрографски по-голяма изява имат гнайсите и гранитите, а на южния склон в района на Драма се разкриват шисти.
Липсва обстойна информация за климатичните особености на планината. Според гръцките климатични изследвания климатът на планината може да бъде определен като средиземноморски. През лятото там се наблюдава кратък сух период от около два месеца. Средната годишна температура е 10,6 градуса, а средните валежи са 758 мм при надморска височина от 750 м. Над 1500 м сухият период е слабо изразен.
Планината притежава значително флористично разнообразие над 500 различни растителни видове и подвидове. Високите дялове на планината са включени в биологичната мрежа Натура 2000 под името „Върховете на планината Фалакро“.
В по-ниските части планината е обрасла с гори а в по-високите с трева. По северните склонове на планината пасат стада крави, овце, коне и мулета. Има пробити пътища до подножието на всеки връх.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
