Периодът между късна пролет и ранно лято, хладни утрини и топли дни. Аромат на чисто, ново, растения, шишарки..
Лек ветрец, който развява косите и носи уханието на билки и цветя. Прекрасен момент да посетиш някоя забележителност, да се разходиш сред природата и да направиш няколко красиви снимки, които да добавиш към колекцията си или да споделиш с приятели.
Божият мост е едно прекрасно малко кътче до Враца, което е успяло да запази своя недокоснат и съвършен вид, дори след многото посетители. Той е райско местенце, на което можеш да останеш дълго, любувайки се на гледките и да откриваш нови и нови скални образувания. Въпреки единственото число използвано за името, той всъщност се състои от два скални моста. През сухите месеци на годината рекичката под тях пресъхва и остават само няколко езерца, пълни с жаби, откъдето идва и другото име на Божи мост - Жабокрек. По-известното му наименование идва от вярванията на хората, че това е божие творение.
Зеленината те обгръща отвсякъде. Тръгваш по малките пътечки надолу и всичко, което виждаш са цветя и билки. Някои клончета те галят по ръцете, докато преминаваш по тясната дървена стълбичка. Катерички разхвърлят шишарки по пътя, а ароматът на природа те обгръща и докато се усетиш се намираш точно под божиите творения. Тук вече дъхът ти спира. Звънливите разговори утихват за момент, защото погледите бързо препускат върху скалните образувания, а гледките са много и човек с часове може да се отдаде на оприличаване на скалните цепнатини и криволичения на всякакви форми, същества и обекти. Това би била интересна дестинация не само за обикновен турист, но и за човек, който обича да снима или да рисува.
Човешката ръка е оставила дървена беседка за отдих и няколко пейки, в близост до които има обособено място за палене на огън. Чудесен момент за пикник със семейство и приятели. Направата им от естествен материал, какъвто е дървото, допълва приказния елемент, който носи Божия мост.
Едва на 15-тина км от Враца, това творение на природата остава не особено посещавана дестинация, дори от самите врачани, въпреки че чужденци са писали в книги за него. Огромните каменни забележителности се извисяват на 20 метра височина над земята. Под дебелия свод се е оформила широка "зала", в която се къпят отблясъците на слънчевите лъчи. Различните пещерни образувания - колони, цепнатини, кухини и кубета, крият в себе си гнезда на различни птици като бухали, скални гълъби, прилепи и други.
Всъщност, Божи мост е остатък от карстова пещера, образувана сравнително близо до повърхността на подземния път на Лилячка река. С течение на времето част от тавана се е срутил на места и е проправил път на човешките очи за "залата" под свода. Скалната арка е с дължина 125 метра, а от горната ѝ страна е покрита със зеленина и дървета, така че ако не подозирате за съществуването ѝ, може да изпуснете чудната гледка, която се крие точно под краката ви. Буйната растителност в района също крие моста от хорските очи, като сякаш иска да го запази по-дълго така недокоснат и съвършен...
Но вие не пропускайте да посетите това приказно място и да се насладите на цялостната атмосфера. Всеки сезон разкрива различен характер и картина от Божия мост. Вие кой ще предпочетете?
Автор: Александра Любова
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
