Бункерът на Сталин е убежище за въздушни удари, разположено близо до Самарския държавен университет за култура в Самара, Русия.

„Бункерът на Сталин“ е разговорното наименование на отбранителна структура (команден пункт - бомбоубежище, бункер) в Самара, създадена като резервно място за щаба на Върховния главнокомандващ на въоръжените сили на СССР - И. В. Сталин.

Построен е през 1942 г., на дълбочина 37 метра. Разсекретен през 1990 г.

За изграждането на бункера е копиран проектът на метростанция Aeroport в Москва.

В бункера е организиран музей на гражданската защита. Това е подземен бункерен комплекс, построен между февруари и октомври 1942 г. Това е алтернативният Главен щаб на Върховното командване на съветските въоръжени сили, предназначен за Йосиф Сталин по време на Втората световна война. Бункерът на Сталин се намира на 37 метра под Куйбишевската КПСС Сградата на областния комитет (сега я заема Самарския държавен университет за култура), на 100 метра югоизточно от Самарския академичен театър. Сега музеят на гражданската отбрана заема бившето убежище за въздушни нападения. Въздушните убежища за съветското главно командване са построени също в Ярославъл, Горки (сега Нижни Новгород ), Казан, Уляновск, Саратов и Сталинград (днес Волгоград).

По време на Втората световна война Куйбишев е избран за алтернативна столица на Съветския съюз, ако Москва падне от нахлуващите германци. През октомври 1941 г. в града са евакуирани комунистическата партия и правителствени организации, дипломатически мисии на чужди държави, водещи културни заведения и техният персонал.

На 15 октомври 1941 г. Държавният комитет по отбрана издава секретно решение № 801 „За евакуация на съветската столица Москва в Куйбишев“. В случай на спешност се предвиждала евакуация на Сталин. На 21 октомври 1941 г. Държавният комитет по отбрана издава секретно решение № 826 „За изграждане на въздушно убежище в Куйбишев“. Бункерът на Сталин е проектиран от главния технически директор Юлиян Островски и главния архитект М. Зеленин. Те копират строителството на метростанция Aeroport Moscow. Тунелери на метрото от Москва и Донбас за изграждането на бункерните работи са насочени миньори. В строителството са участвали 2900 работници и 800 инженери. Минната геодезия се ръководи от И. Дробинин. 25 000 кубически метра почва са възстановени за 8 месеца. В строителството са използвани 5 000 кубически метра бетон. Бункерът на Сталин е пуснат в експлоатация от правителствена комисия на 6 януари 1943 г.

По ирония на съдбата Йосиф Сталин настоява да остане в Москва по време на битката за Москва. Дъщеря му Светлана се е подслонила в бункера по време на въздушните удари, но самият Сталин никога не е имал документирани посещения в бункера.

Митове и легенди

Легендите разказват, че всички строители, които са участвали в строежа, са разстреляни в края на работата по заповед на Берия.

Няма документално потвърждение на този факт, както няма и свидетели, потвърждаващи или опровергаващи тази версия.

Други легенди твърдят, че Сталин е живял там, оставяйки своя двойник в Кремъл. Подобно на много други слухове, които пораждат легенди, този също не е подкрепен или опровергаван от документи.

Интересни факти

Дълбочината на бункера е 37 метра, което се равнява на 12-етажна сграда. За сравнение: дълбочината на бункера на Хитлер в Берлин е бил 16 метра, докато Чърчил и Рузвелт имали по два етажа.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!