През 1965 г. Соня Майно, 19-годишна италианска студентка, се запознава в Кеймбридж с млад индиец на име Раджив Ганди. Тя е от скромно италианско семейство от покрайнините на Торино. Той принадлежи към най-могъщия род в Индия.
Това е началото на една любовна история, която надживява дори смъртта. Влюбената италианка се отказва от своя свят и от миналото си, за да се отъждестви с новата си родина. В приказна Индия почитат двайсет милиона божества, говорят 800 езика и гласуват за 500 политически партии. Смелостта, честността и всеотдайността на младата жена накрая я превръщат в богиня в очите на една шеста част от човечеството.
Историята на Соня е разказана от Хавиер Моро в романа „Червеното сари“ (Издателска къща „Хермес“). Прочетете откъс от книгата, а в края му вижте как да я спечелите:
*
Соня беше осемнайсетгодишна, когато реши да отиде в Англия, за да научи английски език, и там се влюби в Раджив. Беше толкова хубава, че на улицата хората се обръщаха след нея. Вървеше изправена и имаше лице на мадона, обградено от гладка тъмнокестенява коса. Джосто Мафео, неин съученик – сега известен журналист, – който в края на седмицата пътуваше с нея с автобуса от градчето Орбасано до центъра на Торино, си я спомняше като „една от най-красивите жени, които съм познавал“. Беше не само хубава, но и интересна, вярна приятелка, спокойна и уравновесена. Не обичаше да участва в многолюдни веселби и винаги се държеше с известна резервираност.
Не беше странно, че бащата на Соня – едър мъж, чието лице на планинец носеше отпечатъка на тежкия труд на открито, се противопостави толкова ожесточено на идеята дъщеря му да замине да учи английски в Кеймбридж. Стефано Майно имаше сресана назад коса, червени бузи и гъсти мустаци, които гъделичкаха дъщерите му, когато ги целуваше. Беше толкова старомоден, че преди години, когато се установиха в Орбасано и той научи, че училището там е смесено, отказа да запише в него дъщерите си и ги изпрати в девическото училище в Сангано, селище на десетина километра от града им. Когато трите му дъщери поотраснаха, винаги искаше да знае къде са и с кого се срещат. Също не му се нравеше да излизат в края на седмицата, въпреки че правеха това само през деня – за вечерни излизания дума не можеше да става. Ходеха до Торино, на половин час с влак или автобус, и се разхождаха под колонадите на красивите му булеварди, а ако времето беше лошо, се черпеха с приятелките си в някоя от прочутите crémeries в града. Стефано беше човек със строги принципи и неизбежно влизаше в конфликт с подрастващите си дъщери. Противопоставяше му се обикновено Анушка, най-голямата – момиче със силен характер, непокорна и избухлива. В сравнение с нея Соня беше истински ангел. Надя, най-малката, още не създаваше проблеми.
Съпругата му Паола – жена с правилни черти, широка усмивка и приветливи маниери, компенсираше с деликатността си строгостта на Стефано. Беше по-открита, по-толерантна, по-отзивчива. Може би защото беше жена, разбираше дъщерите си, макар че бе израсла в планинско село с не повече от шестстотин жители и във времена, в които Италия е била бедна страна. Много бедна. Дъщерите й никога не бяха доели по задължение крави, никога не бяха работили на полето, нито бяха сервирали кафе в бара на семейството. Бяха се родили след войната, бяха деца на плана „Маршал“, на икономическата експанзия, на възхода на Италия в Европа. Бяха опознали бедността отстрани, защото в годините след войната беше невъзможно човек да избяга от гледката на сакати и просяци, които търсеха топлината на слънцето и хорската милостиня, опрени на стените на сградите около градския площад. Този досег ги беляза завинаги, особено Соня. Във Виченца, най-близкия град до селото, в което живееха, бедността се забелязваше още преди да се стигне до центъра – в кварталите от колиби, където децата играеха голи или облечени с дрипи.
– Защо майките им ги оставят да ходят голи? – питаше учудено Соня.
– Нямат дрехи, затова ходят така. Не го правят нарочно, а просто защото нямат пари. Бедни са.
*
СПЕЧЕЛЕТЕ книгата „Червеното сари“ на Хавиер Моро (Издателска къща „Хермес“).
Как?
Отговорете в коментар под статията тук: В коя държава по света бихте се преместили да живеете?
Един от отговорилите ще бъде изтеглен в томбола и ще спечели книгата. Името на печелившия ще обявим на 28 януари 2015 г. във фейсбук страницата на Peika.bg.
Късмет!
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
