След няколко месеца Димитър Костурков ще бъде дипломиран лекар по дентална медицина, но за нас той е предимно фотограф. Въпреки натоварената си програма, когато не практикува професията си, той обожава да пътува и да снима. През неговия обектив сме ви показали едни от най-красивите места в България - от Велико Търново и Тюленово до меандрите на река Арда и църквата в Долно Луково.
Ето какво ни разказа Димитър за фотографията, пътуването и любимата си пейка с гледка.
- Какво е фотографията за теб?
- На първо място това е начин да изразя себе си – мисли, чувства, емоции. Освен това, фотографията е начин да показвам на хората, че светът, който ни заобикаля е красив. Дори по-красив, отколкото предполагат. Начин да изтъкна онези малки неща в ежедневието ни, които често пропускаме да видим. Фотографията е любов… любов към красивото!
- Кога и как застана зад обектива за първи път?
- Това е подвеждащ въпрос. Първите ми опити да снимам са се случили още по време на невинната ми детска възраст от 2-3 години, но разбира се, са били неосъзнати. Като се замисля, едни от любимите ми играчки в детството бяха два лентови фотоапарата – един любителски и един професионален, които съм разглобявал и сглобявал безброй пъти. Затова още като дете бях проумял основните принципи на фотографията и тяхната физична основа. Но истинската ми страст към фотографията, започна да се заражда във възрастта около 15 години, когато започнах да снимам с лентов фотоапарат, който спечелих в един конкурс. По това време дигиталните фотоапарати бяха твърде скъпи и с нищожни технически характеристики. Скоро след това си купих първия дигитален фотоапарат и започнах да изразявам себе си значително по-лесно!
- Какво те вдъхновява?
- Всичко може да ме вдъхнови! Снимките, които правя обикновено са подчинени на вътрешните ми усещания. Обектите в кадъра ми са пречупени през моя светоглед, подвластни са на начина по който се чувствам. Поради тази причина и обектите на вдъхновението ми са различни. Но най-често то е внезапно. И най-хубавото на фотографиите е, че винаги ме връщат към мига, в който съм ги заснел – мисли, чувства, емоции, миризми, картини… връщат ме в една забравена приказка.
- Как протича един твой снимачен ден?
- Различно - понякога с ранно ставане, друг път с късно лягане (и в двата случая няколко часа преди изгрев). И еднакво – винаги със страхотно настроение, приятни усещания и незабравими преживявания.
- Кое е най-доброто време за снимане?
- По всяко време, когато човек усети вътрешната необходимост да снима, когато нещо го впечатли, вдъхнови, разчувства… и иска да покаже света през своите очи – точно такъв, какъвто го вижда.
- Как се прави перфектната снимка?
- Не мога да дефинирам понятието перфектна снимка. Но знам тайната на хубавата снимка - вложиш ли част от себе си в нея, неизменно тя ще има въздействие! Защото една снимка струва повече от хиляди думи!
- Снимал си из цяла България.Кое ти е любимото място и защо?
- Безспорно любимото ми място е град Велико Търново. Но не само защото това е родният ми град и защото там съм имал едни от най-хубавите преживявания. Смятам, че това е най-красивият град в България, пропит от една очарователно-романтична атмосфера, уютен, спокоен, гостоприемен, изобилен на красиви места и гледки, които те оставят безмълвен и те провокират…
- Без какво никога не тръгваш на път?
- Без устройство, с което мога да снимам и без музика.
- Кое е първото нещо, което правиш, когато стъпиш за първи път на ново място?
- Няма конкретен ритуал, който извършвам, когато отида на ново място, но винаги се опитвам да усетя атмосферата и духа там, където съм, опитвам се да почувствам живота. Мисля, как да уловя с камерата си онова, което различава мястото от другите сходни такива, да заснема онова, което повечето хора пропускат да видят…
- Кое е мястото, което непременно искаш да видиш преди да умреш?
- Тадж Махал.
- Какво включва идеалното пътуване?
- Хубава компания, хубаво време, хубаво настроение и разбира се, хубави снимки!
- Кое е най-необикновеното ти преживяване по време на път?
- Тук има много истории. Всяко пътуване е необикновено. Едно от последните преживявания се случи това лято, пътувайки из региона на Източни Родопи. Снимах по залез в едно село до турската граница, в което се оказа, че бикът беше избягал и местните хора бяха изпаднали в истерия. За щастие, бях с автомобил, чиито цвят обаче беше бордо металик (на практика червен). Имах късмет и не срещнах бика по пътя към съседното село, обитавано от глутница освирепели кучета, които според местните хора не позволяват жив човек да мине по улиците (или човек да мине жив). Дотук нищо кой знае колко необикновено. Успях да премина покрай глутницата и тъкмо в момента, в който си мислех, че всичко е наред, попаднах в центъра на стадо крави, много крави. А те като видят фарове на кола се препарират. Няколко от кравите се опитаха да влязат в колата ми, като леко я поклащаха наляво надясно. Адреналинът на всеки един в колата беше в екстремни количества. След това всички изпитвахме глад за телешки специалитети!
- Къде е пейката с най-хубавата гледка?
- Имам една любима пейка във Велико Търново, където обожавам да стоя и да съзерцавам, да мечтая, да се връщам към спомени за хубави преживявания на това място, да размишлявам или изобщо да не мисля…
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
