По-нагоре от мястото на сегашното село Долно Луково някога имало друго село - Суганли. Суганли обаче не било от селата, които могат да се похвалят с много късмет, и било застигнато от чума. Според тогавашните вярвания болестта можела да бъде спряна само ако жителите преминат река и се преместят на ново място. Така било създадено село Долно Луково (а малко след това и Горно Луково, което днес е от призрачните села в Родопите).

Църквата, построена за 7 нощи

И разбира се, всяко ново село трябвало да си има и църква. Било още по османско време и почти невъзможно било да се вземе разрешение за строеж на църква. Затова местните хора постъпили хитро и казали на бея, че строят обор, в който преминаващите пътници да могат да оставят животните си за през нощта. Като погледнете църквата отвън, ще видите, че наистина по форма наподобява на обор – никакви украси, никакви куполи и камбанарии.

Местните хора явно били голяма работа, защото според легендата запретнали ръкави и крачоли и успели да построят църквата „Св.св. Константин и Елена“ само за седем дни. При това работели предимно нощем. А когато една сграда била завършена и покрита, османските власти нямали право да я съборят. Годината била 1806-а.

Камбанарията на две села

Освен че не можело да се строят църкви, съвсем пък и дума не можело да става да се издига камбанария (и то на направена с хитрост църква!). Затова на едно дърво хората вързали дървено клепало и казват, чак до Горно Луково се чувало. Клепалото днес го няма, но дънерът в двора на църквата е от същото онова дърво.

Прелюбодеецът с камък на врата и други истории

Може би сте виждали много църкви. Може би сте виждали и много стари църкви. Но тази със сигурност е по-различна от всички тях поради няколко причини.

Първо, всички стенописи в „Св.св. Константин и Елена“ са правени от местни художници, които са рисували директно върху глинената мазилка. Използвали са само естествени бои, направени от растения. А сцени като Страшния съд са нарисувани според разбиранията на художника. Прелюбодеецът е с камък на врата си. Лъжецът е обесен за езика си. Дяволите са като излезли от детска книжка с картинки, а в казани тук-там се варят грешници с неизяснени грехове.

Друго нещо, което рядко ще срещнете в старите български църкви, са отделни стаи за мъжете и жените.

Трето, всяка дръжка на дървените столове за вярващите е с форма, различна от всички останали.

Четвърто, това е една от малкото църкви в България, които имат аязмо в самия олтар.

Пето, от селото е имало човек, който е бил монах в Света гора и той е донесъл полилея на църквата оттам.

Според поверието, портата на църквата трябва да се отключи от най-младия член на групата, така че ако сте с децата си, те със сигурност ще се почувстват важни от предоставената им чест.

Полезна информация: Като пристигнете в село Долно Луково, попитайте за кметицата. Ключът за църквата е у нея – тя влиза и в ролята на екскурзовод и ще ви разкаже интересни истории. Село Долно Луково се намира на 25 км от Ивайловград, в посока гръцката граница.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!