Що е то зелена амеба и каква е връзката ѝ с химическия молив в социалистическия свят? Да, връзка има и тя е възможна, когато светът е видян през очите на една дисциплинирана ученичка и активна пионерка; когато времето е лятото на 1989-а, а мястото – международен пионерски лагер в Северна Корея.
С тези две метафори и с поръчението да напише доклад за преживяното в лагера започва разказът-дневник на Александра за пътуването ѝ от социалистическа София, през далечната „братска страна” до... Прехода. А светът в този дневник е шарен калейдоскоп, където свободно и абсурдно съжителстват Мадона и химните за Ким Ир Сен, “Бийтълс” и младежките социалистически фестивали, пионерските униформи и тениските със западни надписи, Детската асамблея и любимата баба, СССР, КНДР и любопитни американци, задръстен френски тийнейджър и възторжени до полуда от своя „велик вожд” корейски деца...
Дебютният роман на Велина Минкова "Доклад на зелената амеба за химическия молив" (Издателство „Колибри“) е забавен и интелигентен начин да се разкаже още неразказаната ни нова история. Прочетете откъс от книгата:
*
Понеделник, 17 юли 1989 г., Москва
Станахме. Като погледнахме към прозорците,видяхме, че са запотени. Значи, през нощта е билолуд студ. За закуска слязохме в стола на посолството, който е грандиозен и прилича на луксозен ресторант – с красиви и удобни столове от дърво и плюшпод огромникристални полилеи. Сервираха ни сирене на дупки, масло и конфитюр, чай с лимон. Следзакуска един микробус (вчерашният) ни откара наЧервения площад.
Първо се снимахме пред Вечния огън, след което се запътихме към мавзолея на Ленин, който, занещастие, беше затворен. Аркадиев каза, че ще опитаме отново на връщане, когато пак ще имаме единден на разположение за забележителности и покупки. Мавзолеят на Ленин ми се стори тъмен, доригрозен. Може вътре да е интересно, все пак товае великият Ленин, но в София си имаме къде-къдепо-хубав. Свети целият в бяло и войниците ни са смного по-красиви униформи от тези на братушките.
След това влязохме в ГУМ. Нещо като ЦУМ, ноумножено по хиляда. Ръководителите тръгнаха нанякъде с момчетата и ни казаха след два часа да смедолу на площада. В началото беше супер – Роси,Светла и Александра сами в центъра на Москва, внай-големия магазин на света. После малко ни писна. Първо, това място беше огромно и гъмжешекато пълно с уплашени хлебарки. Второ, пред повечето щандове имаше огромни тълпи, които дори нечакаха на опашка, а само се бутаха, предреждаха сеи се караха. Зад тези щандове може би се продавахаинтересни неща, но беше невъзможно да се видят,защото в момента, в който се опитахме да надзърнем, бяхме избутани от ядосани лелички. Човек щеси каже, че са пуснали френски парфюми.
Вече направо не знаех за какво да похарча тезиблизо трийсет рубли, които имах. Но все пак следмного обикаляне намерихме няколко щанда, предкоито нямаше бутаница, и аз успях да си купя: 1) розов гребен, 2) найлонов плик с пластмасова дръжкасъс закопчалки, на който беше нарисуван фонтан, 3)бодлив вълнен шал, 4) сив албум с два листа ъгълчета,които трябва да се залепят вътре и в тях да се втъкватснимките. Продавачката рускиня извади листовете съгълчета от албума и ми го връчи. Когато я помолихда ги сложи обратно, тя ми заяви, че стрували еднарубла! За да си упражнявам руския, й казах: „Не может быть!“, а тя, все едно ме нямаше, започна да си говори с някакъв друг купувач! Докато не й размахах една рубла под носа, не ме погледна дори. Ужас. Наистина много малко неща си купих, не можах да си изхарча и половината пари, но за съжаление, нямаше нищо по-готино, до което да можем да се доберем.
Слязохме с Роси и Светла долу, на Червения площад, да чакаме ръководителите и момчетата. Нямаше ги още, затова решихме да се поразходим. Минахме покрай огромните витрини на ГУМ, където за наша приятна изненада имаше цяла една с компоти на БУЛГАРПЛОД в добре познатите ни тумбести буркани. В България не си купуваме такива, защото мама и баба ги правят на вилата с плодове от градината и мазето и таванът ни са препълнени с компоти в буркани. Но тук, на Червения площад, разбрахме колко е известна нашата родина! На етикетите бяха нарисувани българки в народни носии, а в бурканите плуваха череши, сливи и ягоди.
Стигнахме до едни машини с копейки, пред които имаше много хора. Оказаха се автомати за сок. Голяма блъсканица, хора пускат пари, вземат една и съща чаша, пият от нея течност с цвят на ръждива вода и я оставят да се изплакне под водна струя в същия автомат. Доста гнусно. Светла обаче реши, че е жадна, и тръгна да си взема чаша. Беше абсолютно невъзможно. Предреди я сума народ, а нас с Роси, докато я чакахме, само ни бутаха и ни се караха, че сме застанали не където трябва. Не очаквахме, че руснаците ще са толкова нелюбезни. В България винаги ни ги дават за пример, но може би защото не са ги виждали на живо.
Светла се отказа да пие сок и трите тръгнахме обратно към входа на ГУМ. Пресрещнаха ни Аркадиев, Гайдарски и момчетата, вдигнаха ни скандал – къде сме се разхождали сами, те ни били търсили. Момчетата бяха накупили огромни кутии с игри, конструктори и какво ли не. Сигурно ръководителите са им помогнали да намерят готини щандове и да се предреждат, за да ги обслужат. В Москва явно е добре да се разхождаш с възрастни, за сами деца е доста трудно.
Тръгнахме цялата група да пресичаме безкрайния Червен площад от ГУМ към Кремъл и не знам как не ни размазаха ладите и волгите, които летяха като на рали. Разгледахме Кремъл отвън и потеглихме пеша към метрото. Като стигнахме, нещата, които ни взеха акъла, бяха доста: 1) Апаратите за разваляне на 10, 15 и 20 копейки. Аз си развалих почти всичките пари, които ми бяха останали, и ръководителите половин час не можаха да ни отместят оттам. 2) Ескалаторът. Истинско зрелище. Бях сигурна, че като малка съм го виждала в серия от „Ну, погоди“. Беше най-огромният и бърз ескалатор на света.
Качихме се на метрото за две спирки до „Киевская“. Там много ни харесаха картините и украсите по стените. А какви лампи! Като под арките, които водят към нашия ЦУМ, но излъскани и даже светят. Прибрахме се с тролей. Беше същият като българските тролеи, но доста по-претъпкан. Имах чувството, че се возихме на него цял ден, много далече било това посолство в тая огромна Москва.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
