Това е съвсем истинска история, макар на моменти да звучи толкова невероятно, че чак не ви се вярва!

След като стигат с колела от Великобритания до Словакия, четирима младежи решават да си построят сал от рециклирани материали и през лятото на 2013 г. да плават по Дунав до Будапеща като истински дунавски пирати.

Речено-сторено. Един британец, една американка, един словак и един датчанин изпробват свободата на речния живот – в продължение на 15 дни и 271 км те плават през деня, а вечер правят бивак на брега, готвят на открит огън и спят под звездите.

Имат си всичко – гребла, спасителни жилетки, светлини (за нощно плаване), дори пренасят колелата си на борда. Тъй като и четиримата другари са вегетарианци, след акостиране на суша, се впускат в търсене на диви плодове в горите. Пият умерено, пеят пиратски химни и живеят живот, на който мнозина биха завидели.

Докато накрая не ги арестуват в Будапеща. Оказва се, не им за първи път, но пък идва и краят на плаването.

Ето няколко извадки от „пиратския дневник“ на Дунавските пирати:

„Към нас се приближиха двама рибари, които бяха повече пияници, отколкото рибари. Почерпиха ни с виното си и ни предложиха голяма риба. За съжаление, бидейки пиратски екипаж от четирима вегетарианци, трябваше да откажем на поканата им“.

*

„Единствените трудни дни бяха ветровитите дни. Тогава вятърът ни издухваше към брега на реката заради палатката ни, подобна на платно. В един конкретен ден изминахме близо 6 км за малко повече от час, а веднага след това вятърът (или реката) смени посоката си. Слязох от лодката и я дърпах в продължение на около 6 часа само за да открия, че за цялото време сме напреднали с не повече от 4 км“.

*

„Те закотвиха Кораба по много изискан начин, но за жалост, поради непредвидени обстоятелства, Корабът се освободи от пристана си, може би защото не беше завързан, и започна дълга битка, в която два велосипеда бяха загубени в реката, докато някои пирати се порязаха, докато бяха влачени по скалите. Други пирати се съблякоха, за да спасяват колелата, но премислиха още веднъж и се втурнаха за видеокамерите вместо това“.

*

„Имахме по-ранни срещи с полицейски лодки в Унгария. Първата само ни провери, а от друга ни крещяха нещо на унгарски. Тъй като нямахме общ език, ние благодарихме за това, което очевидно беше силна подкрепа, и продължихме по пътя си. Полицаят се умори и се отказа. Третата лодка, която ни съпроводи, беше на влизане в Северна Будапеща. Полицаят очевидно сочеше красивите дървета край брега и ни предлагаше да си отпочинем в някой от местните барове. Ние отново благодарихме за милите пожелания, но отново искхаме да продължим да си плаваме по течението. Накрая стана ясно (когато полицейската лодка беше закачена за нашата), че ще трябва да изпълним желанията му“.

*

За да се потопите още повече в атмосферата, вижте кратък филм за приключението тук (английски):

Paddle from Emily Dobbins-Dale on Vimeo.

Сайтът за приключения на Джейми е тук, а този на Лиа е тук.

Всичко за приключението Дунавски пирати е тук.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!