Пътешествието на Маги и Цветин от Магическия керван продължава. Вече ви разказахме как двамата заменят офиса с пътуване на пълен работен ден.
Сега ви каним да споделите техните нереални дни в Ришикеш:
Индия е десетки пъти повече от това, което си представяме. Въпреки икономическия бум, много неща са същите както са били преди три хиляди години. По улиците на свещения град Ришикеш тълпи от жени с шарени сарита и поклонници обикалят между ашрамите. Маймуни дебнат навсякъде да задигнат нещо за хапване от минувачите. Огромни крави, ничия собственост, се блъскат в хората. Брамини с три конеца увити около гръдния кош – отличителен знак на най-висшата каста, отслужват вечерната пуджа на брега на Ганг.
От някои храмове се чуват по 24 часа без почивка киртани (kirtan – религиозно пеене) във възхвала на боговете Кришна и Рама. Под банянови дървета, лежерно пушейки хашиш, се излежават садутата, отрекли се завинаги от материалното. Някои от тях са били бизнесмени, инженери и какви ли не други професии, но са предпочели уединението с Брахман – Абсолюта. Просяци и недосегаеми навсякъде допълват разноликата обстановка. Понятието бедност заема размери, невъзможни за представите на Запада. Всяка крачка е сблъсък с непознатото. Можете ли наистина да си представите разликите между ум, израсъл с понятията на крайния материализъм, и ум, убеден в несъществуването на света и Аз-а…?
Замаяни, вървим по улиците и не можем да намерим и следа от нещо познато. Стереотипите ни се рушат. По време на престоя ни в Ришикеш се опитваме да се потопим изцяло в обстановката. Скитаме се из малки, западнали ашрами; разговаряме с гурута и отрекли се; къпем се в Ганг; ходим на часове по йога, медитация, философия; вечер участваме в киртаните… странни, нереални дни.
Едно от най-забележителните неща, които ни се случиха, беше срещата ни с обитателите от съседната стая. Свами Атма Джи (Swami Atma Ji) има малко йога училище. Също така е и доктор, като лекува и раздава лекарства безплатно. Излъчваше някаква абсолютна доброта и спокойствие, каквито почти никога не съм виждала при друг човек. Всеки ден на обяд идваха какви ли не хора, приятели, негови ученици - да ядат в стаичката.
В стаята живееха няколко души, стените бяха облепени със снимки на учители и светци, като Исус Христос, Ошо и други. Най-изумителен беше Баба Джи (Baba Ji), възрастен мъж с огромна бяла брада и с шафранови дрехи (този цвят символизира отказа от света). Прекарваше времето в медитация, продължаваща с часове, без дори да се помръдне. През останалото време пееше името на Бог. Почти не говореше, но ако го правеше обикновено подхвърляше някакви шеги, на които се заливаше в лудешки смях. Държеше очите си почти винаги затворени, но когато ги отвореше изглеждаха огромни, искрящи и леко свирепи.
Баба Джи беше следван от млад Баба, изключително интелигентно и доброжелателно момче, с което прекарвахме часове в разговори. Въобще дните ни минаваха в близък контакт с Бабите и гурутата от съседната стая. Чувахме ги как стават в 4-5 сутринта и започват медитация. През деня седяхме на верандата, потънали в лепкавия, влажен въздух, и съзерцавахме Ганг. Вечер ядяхме заедно и пеехме киртани. Ако някога се бях колебала, то сега вече съм сигурна, че просветлени умове съществуват и не са единици.
И така дните ни минаваха в медитации, песни и смях. Свами Атма разказваше истории за крале, богове, отминали времена и гурута. Вечер готвехме и ядяхме заедно. Следобед се разхождахме по брега на Ганг и по тесни улички с жилища на светци и отшелнически колиби. Докато не дойде един ден, в който не усетихме, че е време да потегляме. Неусетно бяха изминали 11 дни.
*
Следете пътешествието на Магическия керван тук.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
