Един от най-разпространените митове за пътуването е, че е невъзможно да пътуваш на „пълен работен ден“ без да има нужда да работиш.

Особено пък за българи.

Опровергаха го Иво, Мира и 11-годишната Мая от Life Nomadik, които обикалят света с яхта. Наскоро ви разказахме за Борис, испанката Марта и котката Бурма от Roving Snails, които пътуват из Азия. Ако още не сте убедени, ето ви още едно вдъхновение –Маги и Цветин от блога Magic Kervan.

Пътуване вместо офис

Двамата избират да пътуват на автостоп из Азия, вместо да седят по 8 часа в офис и да се борят за кариера. Преди Цветин се е занимавал с различни бизнеси и строителство, а Маги е студентка. Живели са в Испания, Чехия и Китай, пътували са из десетки страни по света. В момента пътуването вече е техният единствен начин на живот.

Как се постига тази свобода и какво се случва в живот на един съвременен номад – ето какво споделиха двамата в интервю за Peika.bg:

- Как започна всичко?

- През април тази година двамата предприехме азиатско пътешествие на автостоп. Започнахме от България, през Турция и се насочихме към Иран. Според нас Иран е изключително гостоприемна страна със страхотни хора, които никога няма да те оставят в беда. Често например, когато видят чужденец по улиците, иранците се провикват с пълно гърло „I love you“ (“Oбичаме ви”); изминахме хиляди километри в Иран и навсякъде ни посрещаха с отворени обятия. След Иран влязохме в Пакистан, близо до границата с Афганистан. Заради доскорошните събития в Афганистан не можеше да се пътува без военен ескорт. Пакистански военни ни съпровождаха 600 км с джипове, напълно безплатно. Настаняваха ни в хотели градовете и се грижеха за нас като писани яйца. След Пакистан влязохме в Индия. Качихме се из планините на северозапад, където започнахме да правим преходи.

Тъй като екстремният начин на живот ни влече, не използвахме местни водачи, спяхме на палатката на над 3500 м надморска височина и изминахме 700 км пеша из Хималаите. След това навлязохме в областта Кашмир, където продължихме с преходите. Изключително добро впечатление ни направи мюсюлманското население тук, което е много гостоприемно. В Кашмир се потопихме в тибетската култура и видяхме света през очите на местното планинско население.

- Защо избрахте да стопирате?

- Обичаме чувството на пълна неизвестност и свобода. Когато застанеш на пътя и вдигнеш палец, никога не може да си сигурен къде точно ще отидеш и за колко време ще стигнеш. Пътувайки по този начин, човек се слива с местните хора и опознава културата и живота им от първо лице, без никакви филтри.

- Защо избрахте палатка вместо хотел?

- Според нас да спиш на палатката означава, че винаги си част от света: дворът ти всеки ден е различен - или е планинска река със страхотна гледка, или пустиня без никаква растителност.

- Как се издържате по пътя?

- Тръгнахме с ограничен бюджет от България и имаме малко разходи (спим на палатката и пътуваме основно на автостоп). В момента сме с около 5 лв. бюджет на човек на ден. Но не си мислете, че се лишаваме от каквото и да е. Храним се добре и дори си позволяваме глезотии от време на време. Сега чрез блога подпомагаме местни занаятчии като предлагаме техни продукти и това подпомага по малко бюджета ни.

- От самото начало ли знаехте, че това ще е пътешествие с отворен край?

- Самото начало беше преди години. След първия ни досег с азиатската култура, по-конкретно с Иран, получихме силен културен шок и зажадняхме за още такива. Това провокира взимането на решението да пътуваме и заживеем в Азия изследвайки по-задълбочено континента. След тригодишен престой в Китай назря идеята да се впуснем в приключение, за което знаехме кога започва, но не знаехме колко ще продължи, откъде ще премине и какво ще ни донесе. И така, ето ни шест месеца по-късно в Индия.

- Кое е първото нещо, което правите, когато пристигнете на ново място?

- Понякога се озоваваме в гъста джунгла и първото нещо е да си сложим сол на чорапите за да не ни нападнат пиявици. Друг път попадаме в негостоприемен град и денят отива в търсене на парк или кой знае какво странно място за спане. Случва се да се озовем в някой стар манстир, огромен храм като от приказка или друго главозамайващо място, където просто зарязваме раниците на милостта на някой чичко в хранителните стоки, хотел или каквото и да е заведение, и се впускаме в изследване. Ако пък се озовем до река, море или водопад, първото нещо със сигурност е цопване. Всяко едно място е нова реалност, в която реагираш спонтанно на обстоятелствата.

- Кое е нещото, което винаги носите със себе си?

- По време на пътешествията, които сме предприемали, сме пътували с раници тежащи по 20 кг до малка прокъсана раничка с две тениски и книга. Съдържанието на багажа се променя постоянно, като в момента не ни е останало почти нищо от това, с което тръгнахме. Това, което се опитваме да носим винаги в себе си, е усмивка.

- Как се промени виждането ви за света след няколко месеца пътуване "на пълен работен ден"?

- Светът се открива реален, без догмите и парадигмите, насадени от дългото пребиваване в дадено общество. Проглеждаме през булото на мнения, убеждения и насадени идеи. Думата "навик" спира да съществува, всеки ден е коренно различен. Умът ни няма време и възможност да измисля проблеми и страдания, пътуването освобождава и носи щастие и осъзнатост.

- Къде се намира пейката с най-хубавата гледка?

- Бяхме на пейка в Хималаите в село, разположено във висините на над 4000 м н.в., която имаше особено красив изглед, но ако човек има очи понякога може да види красотата и от пейка в градската градинка. 

*

Прочететe още вълнуващи приключения на bgmagickervan.com.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!