Един ден на вълшебния Скопелос

  • Един ден на вълшебния Скопелос
    Един ден на вълшебния Скопелос

Обичам да пиша разказчета по време на нашите пътешествия. Скоро се прибрахме от едно невероятно пътешествие до остров Скопелос. Бих искала да споделя с вас един от прекрасните дни, които преживяхме там.

Островът е рядко населен, изключително зелен и девствен. Имаш усещането, че си попаднал в рая.

Един от дните по време на нашия престой предложих на моя мъж да се отправим към нос Амарандос, където да поплуваме и да си направим пикник в гората. Точно след заливчето на Agnondas има една невзрачна табела и се отклонява черен път към носa. Ако предварително не си се информирал, никога няма да се отклониш натам. Колата може да се остави там или да се продължи с нея, но трябва да се внимава.

Един ден на вълшебния СкопелосСнимка: Екатерина Попгеоргиева

Слизам от колата, за да походя пеш. Мястото е изключително красиво! Гора с високи борове и малки заливчета, между клоните на дърветата се синеят пусти малки заливчетa, плажчета със скали и дребни камъчета. Няма жива душа. Само една двойка нудисти в напреднала възраст са окопирали едно стратегическо местенце до водата.

Един ден на вълшебния СкопелосСнимка: Екатерина Попгеоргиева

Ние се настаняваме на следващото такова. Определяме къде ще е "столовата" с невероятна гледка към морето и постиламе йога килимчето, което носим от София. Носим и покривката, която ни е дала нашата хазяйка, за да постиламе на масата под ореха. Слагаме я върху постелката. Маслинки, домат, царевичен хляб, кренвирши и няколко гевречета съставляват менюто. Гледката към морето е великолепна. След като хапваме се излягаме в "спалните помещения" под един бор да си починем.

Един ден на вълшебния СкопелосСнимка: Екатерина Попгеоргиева

Спокойствието и тишината са невероятни. Потапям се и във водата, но след като виждам няколко морски таралежа желанието ми да поплувам бързо, бързо се изпарява. След като сме починали се отправяме към края на носа, където има две дървета, които са на всички постове за задължителните места за посещение на острова. Красиво е! За съжаление пожар е унищожил част от гората на това красиво място. Снимам и носът с двете дървета и тръгваме обратно. Съзираме едно малко заливче, което изглежда много примамливо за плуване. След минута съм във водата. Тази местност е много интересна за маска и шнорхел. За съжаление шнорхелът е изгубен и разполагаме само с маска. Плуваме само двамата в малкото заливче. Изсъхваме бързо на скалите, които са ръбести, но някак успяваме да намерим подходящата поза да се нагодим към тях. Часът е шест и тръгваме към залива... където аз правя йога, а мъжа ми хвърля въдицата и застава на пост в очакване. Преместваме се в една таверна с маси на самия плаж и гледка към морето.

Един ден на вълшебния СкопелосСнимка: Екатерина Попгеоргиева

Сервитьорът ми предлага едната от масите разположени направо върху камъчетата на плажа. Казвам му, че една стойка за чадър ми пречи на гледката. Той се усмихва, казва, че за "мадам" може да направи всичко и дръпва масата с артистичен жест към водата. Стефан мята една дънна точно пред нас. Поръчваме грилован октопод и порция от "рибния улов на деня" горещо препоръчан ни от момчето, което ни обслужва. Заглеждам се в мъжа ми. Нещо е напрегнат. Питам го не му ли е хубаво. Тази таверничка, тази гледка, масата разположена върху дребничките  камъчета на самия плаж, прясната риба... Дали причината е, че звънецът на въдицата не звъни? Обяснява ми, че му е мъчно, че скоро ще се прибираме. Толкова добре се чувства тук. Ставам сериозна. Чувствам се по същия начин. Сърди се малко, защото вместо да си говорим с него, аз се мъча да постна поредния разказ. Става бавно, редакциите ми не винаги се запаметяват. Аз се опитвам да му обясня, че много ми харесва това което правя, важно е за мен и много се вълнувам. 

Един ден на вълшебния СкопелосСнимка: Екатерина Попгеоргиева

Октоподът е превъзходен, но не мога да изям такава щедра порция. Мъжът ми се притичва на помощ. А виното е леко, ароматно, капчици влага са се образували по чашата. Като я приближа и се загледам през нея, виждам морето и слънцето, което се готви да се търкулне зад хълма, който се къпе в морето. Питам сервитьора от къде е виното. Обикновено отговорът е от Волос, но това е от Лариса. На острова има много гори, но няма лозя като на повечето гръцки острови. Скопелос е известен със сладкото си от сини сливи, прясно изпечен царевичен хляб и сладък мед. 

Един ден на вълшебния СкопелосСнимка: Екатерина Попгеоргиева

Съседната сграда до таверната е луксозно хотелче с басейн отпред. 

Един ден на вълшебния СкопелосСнимка: Екатерина Попгеоргиева

Преди да си тръгнем, Стефан иска да ми покаже нещо. Влизаме вътре и собственичката жизнерадостно ме поздравява с "Калимера". Радостно и отговарям. През годините на нашите странствания аз успях да науча поне тази дума за поздрав. Показва ми снимка в рамка на това място от  1955 година. Гол плаж и стадо кози, които пият от морето. На стената има черно бели снимки на мъж, който кърпи рибарска мрежа. Собственичката казва, че това е баща и. Има и черно бяла снимка на сградата, която сега е таверна, както е изглеждала преди толкова много време.

Удивени сме за пореден път от това колко задружни и сплотени са гръцките семейства. Как уважават фамилната история. Как умеят да сложат хляба в панерчето, да ти донесът сметката заедно с купичка, в която има два овални, симпатични сладоледа на клечка.

Един ден на вълшебния СкопелосСнимка: Екатерина Попгеоргиева

Хапваме си сладоледа и се разделяме топло и с усмивка със собственичката.

От черно-белите снимки на стената в таверната личи колко много се е променил островът през годините.

Знам, че промяната е неизбежна, но се надявам този красив остров да запази зеленината си, девствената природа и да не бъде нападнат и погълнат от урбанизацията.

Никога не губете връзката с природата. Тя е нашия най- добър лечител!

Автор: Екатерина Попгеоргиева