Полуостров Сетубал е известен не само с изключително дългата плажна ивица на Коща де Капарика, но и с природния парк Арабида (Parque Natural da Arrábida), разположен на 108 кв. км. между Сетубал и Сесимбра.

Сетубал – градът

Основните причини да отделя един цял ден от ваканцията ни в Португалия както за Сетубал (Setúbal), така и за Сесимбра (Sesimbra), е описанието на тази част от страната в пътеводителя на Lonely Planet. Той ми обещава, че ще видя онзи автентичен начин на живот в по-малките населени места, останали леко встрани от основния туристически поток. Другата причина е невероятната горещина в Лисабон в съботния ден на 17-и юни, която ни подтиква да търсим по-приятни температури на полуострова в посока юг.

 

Автобусната компания, с която пътуваме, отново е Transportes Sul do Tejo, а начина по който стигаме до терминала на отпътуване е подробно описан в Един ден в Португалия – Коща де Капарика. Успяваме да хванем автобуса в 09:30 часа, билетът струва 3,95 евро, а пътуването продължава около час. Истината е, че отиваме без конкретен план – нося разпечатана карта на централната част на града от пътеводителя на Lonely Planet. В момента тя не ми върши работа и тръгваме на посоки към центъра. Когато обаче си в Португалия и забележиш сградите да стават все по-ожулени, а улиците по-тесни, то този център съвсем не е далеч. След като над главите ни се появява и украсата за юнските празници (festas do junho) знаем, че сме на прав път.

Не след дълго излизаме на малък симпатичен площад, който освен с прекрасна гледка, ме снабдява и с безплатен интернет. Скоро разбирам, че сме попаднали на Praça de Bocage. Тук се намират няколко приятни кафенета, сградата на общината Câmara Municipal de Setúbal, църквата Igreja de São Julião с изящни мануелински орнаменти на портите, както и паметникът на поета Manuel Maria Barbosa du Bocage.

Следвам указанията на навигацията, за да намеря най-дългата улица в града Avenida Luísa Todi, която би трябвало да е съвсем близо. След няколко минути излизаме на широк булевард, а пешеходната зона от другата страна е заета от битпазар, Това е съвсем редно като се има предвид, че е събота. На сергиите са наредени много любопитни неща, както обикновено се случва по такива места, но вече доста силното слънце пречи на безцелното размотаване.

Спасяваме се за малко от жегата в прохладния закрит пазар Mercado do Livramento, който е сбъдната мечта за всеки чревоугодник. Тук може да намерите пресни зеленчуци и сирена, риба и морски дарове, и изглежда 80 % от гражданите са събрани под купола на розовата сграда в този момент. Настилката на пода са традиционните черно-бели вълни, а стените са щедро покрити с плочки азулежу. Правим кратка кафе пауза в едно от малките заведения на отсрещната страна на улицата, след което се отправяме към пристанището.

 

Разпечатаната карта влиза в употреба, точно когато интернетът спира. Поемаме през тесните улички към крайбрежната алея. Сградите наоколо ми напомнят на соц архитектурата у нас, но вместо ретро мозайки, по стените тук, има плочки азулежу. Минаваме през сенчестата градина Jardim Engenheiro Luís da Fonseca. От тук до морската гара и туристическото бюро са само няколко крачки. Точно до информационния център е и терминалът на катамарана до полуостров Tróia, известен с незастроената си плажна ивица.

 

За съжаление не сме предвидили да си вземем нещата за плаж, а както ще разберем малко по-късно, не сме предвидили и круизите в залива на делфините. Изключително любезната служителка в туристическото бюро ни информира за всички фирми, които ги предлагат, както и за часовете на отплаване. Оказва се, че човек трябва да се обади ден по-рано, за да си запази място на лодката. Казва ни, че може би все още има места за следобеда, но е ужасно горещо и решаваме, че тричасово плаване в откритата платноходка няма да е много подходящо.

Връщаме се обратно през шарения лабиринт от улички в старата част на града, когато случайно зад ъгъла изниква прекрасна бяла църква – São Sebastião. Когато стигаме на автогарата, електронното табло с информация ми показва две важни неща – градусите навън са вече 43 и има автобус до Сесимбра след няколко минути. Без много да мислим се качваме в него, билетът струва 3,65 евро, а вътре климатик няма.

 

Сесимбра – курортът

Пътят до Сесимбра се оказва доста живописен, освен това автобусът минава през редица села, най-известното от които е Azeitão – винарни, сенчести вили и азулежу. Почти от всяка спирка се качват хора, приготвени за плаж, все пак денят е почивен, а Сесимбра е популярен сред португалците курорт. След точно час пристигаме на импровизирана автогара зад висок блок в центъра на градчето и тъй като часът е 14:30, решаваме да намерим някое заведение за обяд. 

Спускаме се към морето през тесните централни улички – олющени фасади се редуват с красиви азулежус. Алеята преди плажа е пълна с ресторанти, но вниманието ми е привлечено от хладилна витрина с риба и морски дарове пред едно от тях. След като виждам стикера на TripAdvisor на вратата и чувам хората на външните маси да говорят на португалски, решавам, че това е нашето място. Заведението се казва O Vellho e o Mar (Rua Joaquim Brandão 30-32, „Старецът и морето“) и се оказва едно от най-хубавите, които посещаваме по време на ваканцията. Всъщност не оставаме разочаровани от храната в никой от ресторантите, а обслужването навсякъде е на много добро ниво. За предястие взимаме козе сирене с мед в тесто и скариди в зехтин, а за основно поръчваме порция от известните печени сардини (с виното, водата и фрешовете сметката е 36,50 евро). Сардините се пекат цели и не са чистени, но това по никакъв начин не променя вкуса им. Скаридите са приготвени с много чесън и подправки, а сиренето буквално се топи на езика.

 

 

След обяда се разхождаме на крайбрежната алея – на първа линия има едва няколко хотела, повечето сгради са ниски и гледката към врязващите се във водата скали на изток остава открита. Самият плаж е с хубав пясък, но сравнително малък и пренаселен. Подобно на тези по линията Лисабон – Ещорил – Кашкайш не разполага с платена зона с шезлонги и чадъри.

Връщаме се назад по алеята, за да влезем в цитаделата от 17-и век Fortaleza Santiago Sesimbra. Минаваме през портата, а над главите ни висят рибарски мрежи и стотици блестящи сардини от хартия. От площадката на укреплението се разкрива прекрасна гледка над плажа и към националния парк. Единствено горещината не ни позволява да стоим безкрайно облегнати на каменната стена. Решили сме да хванем автобуса, който тръгва за Лисабон в 17:00 часа, но той се появява с 20 минути закъснение. Въпреки това всички чакащи на спирката под силното слънце не показват и капка раздразнение или нетърпение. Билетът струва 4,30 евро, а пътуването отново отнема около час, минавайки през няколко села, преди да излезе отново на магистралата и да се влее във вечерния трафик по моста Ponte 25 de Abril.

Текст и снимки: Деница Стоянова и нейния прекрасен блог за пътешествия Itinerariumvitae.com

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!