В случай че се намирате във Варненска област, то може би ще ви е интересно да посетите Музеят на мозайките, разположен в град Девня.

Идеята за неговото изграждане се заражда по време на археологическите проучвания, започнали през 1976г. и продължили пет последователни години. Благодарение на тези разкопки е открита късноримска сграда с мозайки, като днешният музей е изграден върху част от основи на тази сграда.

Античната постройка е създадена в края на ІІІ – началото на ІV век, по времето на Константин І Велики. Тя е преустройвана и ремонтирана многократно, като просъществува до началото на VІІ век. Установено е, че преди това също е имало сграда на това място, но тя е унищожена още през 250-251 г. по време на готските нашествия.

Постройката се е разполагала на голяма площ с приблизително квадратна форма  – 37,15 м (в посока север-юг) на 37,75 м (в посока изток-запад). Планът ѝ следва традициите на гръцко-римското атриумно-перистилно жилище, като има и вътрешен двор със зидан кладенец по средата. Дворът е обграден от три страни с перистил (покрита галерия с варовикова колонада).

Тук са обособени общо 21 жилища, стопански и складови помещения, като стените на жилищата са били покрити с цветни мазилки и стенописи. Пет от помещенията пък са покрити с многоцветни подови мозайки, за които може да се каже, че са най-добрите образци на римското мозаечно изкуство от този период, открити на територията на България. В наши дни 3 от тези мозайки могат да бъдат видени в музея на оригиналното си място, а останалите след консервация и частична реставрация са пренесени върху нова носеща основа.

Самите мозайки са изпълнени в две класически техники – opus tesselatum и opus vermicalatum. Използвани са малки камъчета – кубчета от мрамор, варовик, печена глина и цветно стъкло, в 16 цвята. Мозайките изобразяват главно сцени и персонажи от гръцко-римската митология, а също екзотични животни и птици, растителни и геометрични мотиви.

Мозайката, покриваща пода на трапезарията, например, изобразява щита на богинята Атина Палада, украсен в средата с отрязаната глава на Горгона Медуза. Смятало се, че тя защитава стопаните от злото и вкаменява недоброжелателите със страшния си вид.

Друга интересна мозайка е тази, покриваща пода на спалнята. Тя илюстрира една от многобройните любовни авантюри на върховния старогръцки бог Зевс – тази с нимфата Антиопа. Освен че е сред малкото антични мозайки с такъв сюжет, тя е и най-хубавата, а и единствената с гръцки надпис.

Приемната зала, която е и най-голямото помещение в сградата, покрито с мозайки, също трябва да се види – най-внушителното пано тук представя старогръцката легенда за отвличането на Ганимед. Това е и единствената мозайка с такъв сюжет, открита на територията на страната ни.

Друга интересна мозайка е тази, покриваща пода на женската стая. Наречена е “Сезони” и представлява геометрична композиция, с изобразени в ъглите алегории на 4-те сезона. Днес е запазен само бюстът на есента, представена като млада жена с дреха от злато.

Последната открита мозайка е наречена “Панонски волути”. Тя е намерена при спасителни разкопки през 1949 г. в източната част на сградата (Марцианопол), като не е изяснено какво предназначение е имало помещението. Мозайката представлява повтарящи се геометрични мотиви, изпълнени в 4 цвята.

Освен да разгледат мозайките, посетителите на музея имат възможност да се запознаят с интересни факти, свързани с архитектурата на сградата и бита на обитателите ѝ.

Музеят на мозайките е с работно време от 10 до 16 ч., като в периода октомври-април събота и неделя са почивни дни. През летния сезон музеят е отворен за посещения всеки ден.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!