Един мърморко в търсене на щастието по света

  • Един мърморко в търсене на щастието по света
    Един мърморко в търсене на щастието по света

Къде живеят най-щастливите хора в света и защо са такива?


Ерик Уайнър е пътувал и живял по целия свят благодарение на работата си като чуждестранен вестникарски кореспондент. Правил е репортажи в повече от 40 страни. В книгата си „География на блаженството“ (издателство „Фабер“) той търси отговорите на въпроси като дали швейцарците са по-щастливи, защото живеят в най-демократичната страна на света? Дали жителите на Катар, потънали в петродолари, намират радост в това изобилие? Дали кралят на Бутан е визионер, щом е въвел Брутното Национално Щастие като национален приоритет? И най-вече: Къде живеят най-щастливите хора на света?

Книгата съдържа здравословни дози психология, геополитика, наука, пътешествия и хумор. Прочетете откъс от нея, а в края му научете как можете да я спечелите от Peika.bg.

*

Швейцария – щастието е скука

Първите швейцарци, с които навремето се сблъсках, направо ми скъсаха нервите. Знам какво си мислите. Швейцарците?!? Тези чудесни, неутрални, неразделящи се с джобните си ножчета и часовници, обожаващи шоколада швейцарци? Да, точно тези швейцарци.

В края на 80-те години бях в Танзания. С приятелката ми избрахме евтин вариант за сафари – заедно с други четирима пътешественици с ограничен бюджет: двама веселяци от Норвегия и една двойка спокойни швейцарци.

Шофьорът ни беше танзаниец на име Good Luck (в превод Късмет). Тогава ни се струваше, че е на хубаво. После обаче разбрахме, че късметът си е чисто пожелание, а не факт. Но вече беше късно и вече я бяхме втасали здравата. Първо, изпод гумите на един камион изхвърча камък и разби предното ни стъкло. Никой не пострада, но следващите два дни в Танзания спирахме във всяко селище по пътя ни в търсене на ново стъкло. После дойде ред и на дъжда, макар и да не беше дъждовен сезон. Приятелката ми и аз криво-ляво издигнахме палатката си, но само след няколко минути тя се събори, в резултат на което прогизнахме, окаляни и окаяни. Палатката на норвежците едва се държеше. Швейцарците обаче имаха професионална геодезическа палатка. Непоклатима като Матерхорн под проливния дъжд и ураганния вятър, тя им осигуряваше топло и сухо убежище. Обзалагам се, че двамата си пийваха горещ шоколад вътре. По дяволите, мислех си в този момент – по дяволите тези сръчни и компетентни швейцарци.

Споменът отново изплува в съзнанието ми, докато влакът от Ротердам преминаваше през Германия и навлизаше в Швейцария. Моето пътуване си има причина, като тази причина не включва отмъщение, кълна се. Оказва се, че според изследванията на Руут Веенховен швейцарците заемат място близо до самия връх на пирамидата на щастието. В квартала с най-хубавите имоти. Швейцарците вероятно си имат някакъв номер – толкова са щастливи тия копелета.

Влакът ми закъснява осемнадесет минути. Това причинява масов ужас в Базел, пограничния швейцарски град, където трябва да се прехвърля на влака за Женева, защото разписанието се обърква. Пътниците, и аз в това число, се изсипват от леко закъснелия германски влак и тичат да хванат швейцарския, който се движи точно по разписание. Изумително, само швейцарците могат да накарат германците да изглеждат мърлячи, мисля си аз, докато пъшкам нагоре по стъпалата.

Ясно, значи стереотипът е верен. Швейцария е точна и педантична. Също така е богата и почти без никаква безработица. А, да не забравя чистия въздух. Улиците са безупречно чисти. И да не пропусна шоколада, който е вкусен и в изобилие. Но да са щастливи? Не видях и грам наслаждение върху лицата на онези швейцарски майстори по разпъването на палатки в Африка. Само едно едва забележимо задоволство, леко поръсено със самодоволство.

За да разрешим тази мистерия, трябва да се върнем отново към онези мъртви, бели и нещастни философи. Никой не е бил толкова нещастен колкото Артур Шопенахауер. Ако щастието означава липсата на мизерия, както счита той, тогава швейцарците имат пълното право да се чувстват щастливи. Но ако щастието е нещо повече от това, ако щастието изисква и някакъв елемент на радост, тогава швейцарското щастие остава мистерия, дълбока и тъмна като блокче шоколад Lindt.

*

СПЕЧЕЛЕТЕкнигата „География на блаженството“ на Ерик Уайнър!

Как?

Довършете в коментар по статията тук изречението: „Най-щастливите хора живеят в...“ Ще се радваме да споделите и виждането си защо е така.

Печелившият ще бъде изтеглен в жребий и обявен във фейсбук страницата на Peika.bgна 7 октомври 2014 г.

Късмет!