Ако обичаш морето и разходките сред дивата природа, то може би остров Свети Иван е точното място за теб.
Той е най-големият български черноморски остров, като местоположението му е на по-малко от километър северно от стария град на Созопол. Островът заема площ от 660 дка, а най-високата му точка достига 33 метра надморска височина. В близост до Свети Иван се намира един по-малък остров – Свети Петър, като се счита, че някога двата острова са били свързани.
На остров Свети Иван може да бъде видян фар, висок над 9 метра. Той подава звукови и светлинни сигнали и указва пътя на плавателните съдове към Бургаския залив. Интересен факт е, че още от древността островът е ползван за ориентир от мореплавателите, като тогава сигналите са се изпращали чрез огньове. Освен това, единствената находка по нашите земи, изобразяваща фар, е монета, сечена в района на Аполония. На лицевата и страна е изобразена жената на Марк Аврелий, а на обратната – фар с горящи пламъци. Фарът, който днес можем да видим е построен през 1911 година, като светлината му достига разстояние от 18 морски мили.
Освен с красива природа, островът е известен и с богатата си история. Археологически проучвания са правени тук от 1985 до 1994 година и от 2008 година насам. През 2010 година тук са открити мощите на св. Йоан Кръстител, които днес могат да се видят в храма “Св. Св. Кирил и Методий”, гр. Созопол.
По време на проучването е установено, че в южната част на Свети Иван е имало тракийско светилище в периода VII-IV век пр. Хр. Тъй като според учените в него се е почитал Аполон Лечителя, се смята също, че именно тук е била поставена известната статуя на Аполон от древността. Тя била дело на гръцкия скулптор Каламис , а височината и достигала над 13 метра. Има сведения, че през 72 г. пр. Хр. е отнесена в Рим от римския пълководец Марк Лукул и поставена на хълма Капитолия. Счита се, че е стояла там до V век, като след това следите и се губят.
Предполага се, че в края на ІV и началото на V век (след обявяването на християнството за официална религия в Римската империя), върху руините на древното тракийско светилище е била построена базилика с манастир, която по-късно е разрушена при варварските нашествия (края на V и началото на VІ век). Малко след това на нейно място е построена нова, още по-голяма базилика, като манастирът също продължил да съществува и в края на X век се превръща във важен книжовен център.
По време на Средновековието земите около Созопол често били завладявани от византийци и българи, като за последно са попаднали в българските територии през 1308 година, при управлението на цар Светослав Тертер. Точно на този остров българският цар се венчава за византийската принцеса Теодора Палеологина.
Манастирът, патрон на който е Свети Йоан Предтеча, продължава да съществува и по време на турското робство, като в началото на XVII век е опожарен и разрушен от турците, тъй като последните няколко години преди това се е ползвал за убежище от пирати-казаци. Така монасите се принуждават да се преместят на остров Халки (до Константинопол), като успяват да съхранят голяма част от манастирската библиотека.
Мястото е известно и с това, че е обитавано от на-голямата колония на средиземноморски жълтокраки чайки в България. В периода април-май туристическите посещения на острова са забранени, тъй като тогава тук гнездят около 500 двойки.
В случай че решите да посетите остров Свети Иван, можете да се качите на някое от корабчетата, които тръгват на еднодневни разходки от Созопол. Другият вариант е да наемете лодка, като тогава пътят в едната посока е около 20 минути. Имайте предвид, че островът е необитаем, така че се подгответе с удобни обувки и си носете храна и вода.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
