Само на 8 километра северно от Варна е разположена една от най-интересните забележителности в областта, а именно – дворецът “Евксиноград”.

Той е първата и най-стара извънградска резиденция на владетелите от последното българско царство.

Историята на двореца е свързана с името на княз Александър І Батенберг, тъй като първоначално е бил построен, за да служи за лятна резиденция на княза. Строежът му започва през 1881 г. и завършва през 1885 г., като тогава е наречен Сандрово – от умалителното име на княза, произнесено на италиански. Резиденцията се нарича така за кратко, понеже през 1893 г. княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска я преименува на Евксиноград (Гостоприемния град).

Проектът за главната сграда е възложена на австрийския архитект Виктор Румпелмайер, чиято идея е дворецът да се изгради във френски шато-стил “Луи XIII”. Сред характерните неща за този стил са фугираната тухлена зидария, висок мансарден покрив с медна обшивка, както и присъствието на часовникова кула.

Въпреки че сградата на двореца е интересна, може би най-голямо впечатление прави прилежащият към нея парк, който заема около 550 дка от общо 900 (на които е разположена цялата резиденция). Паркът е построен няколко години след двореца, като през годините по него са работили много френски архитекти и озеленители. В периода 1880-1912 г. от Марсилия са доставени над 50 000 дръвчета и растения, които са засадени в парка. Те са представители на 310 различни вида, внесени от Цариград, Унгария, Франция и Италия. По-късно мястото е обогатено с още растителни видове, като са засадени множество иглолистни, широколистни и хвойнови дървета и храсти. Като най-интересни видове можем да споменем червеният дъб, атлантическият кедър (които се срещат само тук на Балканския п-ов), както и розите, азалиите и рододендроните, които допълват красивия пейзаж.

От 1921 г. паркът се превръща в поделение на Царските ботанически градини, а през 1935 г. е направено съществено разширение с помощта на немския специалист Зибенхюнер. Той изгражда т. нар. “английска градина”, като допълнение към вече съществуващия парк (английската градина представлява парков кът с една по-пейзажна планировка, за разлика от разпространеният тогава френски стил, характерен със симетричните си форми). През 1992 година парк “Евксиноград е обявен за паметник на градинското парково изкуство.

Интересен факт е, че в северната част на парка се намират останки от ранно-византийска крепост от V-VІ век, която огражда малък нос наречен “Чатал таш”. В най-източната част пък, на самия бряг, може да бъде видян каменния царски трон, на който цар Фердинанд се е уединявал.

Именно тук е починала втората съпруга на Фердинанд – царица Елеонора. Дворецът “Евксиноград” бил любимото ѝ място и тя прекарвала тук летните месеци (почива на 12 септември 1917 г.).

Друг любопитен факт е, че кралица Виктория подарява на Фердинанд слънчевия часовник, който и днес може да бъде видян на територията на резиденцията. Този подарък тя прави, като жест на благодарност, заради спасяването на английските кораби във Варненския залив.

В наши дни освен основната постройка, тук могат да бъдат видени още: оранжерии за редки растителни видове; френска градина и английски парк; винарска изба (голяма част от площта на  резиденцията е засадена с лозя); спортен комплекс; няколко ваканционни вили; хотелска и административна част с ресторант; царската конюшня, както и няколко постройки, които са били обитавани от прислугата.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!