Казанлъшката гробница е сред забележителностите в България, за които няма как да не сте чували.

В случай, обаче, че все още не сте я посетили, то може би следната информация ще ви заинтригува:

Казанлъшката гробница всъщност е тракийска гробница с кръгъл купол, която е част от голям некропол. Датирана е от ІV-ІІІ век пр. Хр. и според историческите сведения е принадлежала на тракийския владетел Ройгос. Открита е случайно на 19 април 1944 г. под могилен насип, от войници, които копаели окоп в североизточната част на Казанлък. Самата могила приличала на обикновен хълм, с височина 7 метра и диаметър на основата 40 метра. Войниците открили най-напред каменна стена, която разбили и така се озовали в нисък и тесен коридор, водещ към кръгло помещение със сводове. На мястото били извикани археолози, които потвърдили, че находката е от голямо значение за българската култура.

Корпусът се състои от гробна камера с кошеровидно-камбановиден купол и коридор, водещ към нея. Гробницата е покрита с каменна риза и е изградена от тухли, които в куполното помещение са с трапецовидна форма. Самите тухли са свързани с хоросан, съставен от вар и пясък. Любопитен факт е, че подобни куполни гробници са открити и на други места – в Тракия, Южна Русия и Мала Азия.

Що се отнася до интересните артефакти, открити в самата гробница, то според археолозите тя е била ограбена още в древността, тъй като в нея са открити много малък брой предмети. В камерата са открити останки от мъж и жена, а в коридора, водещ към нея – кости на кон. В могилния насип са намерени още керамични и обредни съдове, както и части от златни накити. Тук са открити и две жертвени огнища със следи от жертвоприношения, както и още доста интересни предмети – част от желязна юзда, железен връх на копие, различни глинени розетки, ръждясал железен нож, златна халка и др.

Въпреки че всички тези находки безспорно будят интерес, има нещо друго, което е донесло световна известност на Казанлъшката гробница, а именно – стенописите, намиращи се в коридора и куполното помещение. Тези стенописи са едни от най-добре запазените образци на античната живопис от ранноелинистичната епоха. Сцените, изобразени върху стените на гробницата, се простират на площ от 40 кв. м. и представят земния, военния и задгробния живот на тракийския вожд, положен тук. Известният античен художник Кодзимасис Хрестос е използвал 4 основни цвята за изрисуването на гробницата – черен, червен, жълт и бял. Благодарение на енкаустичната техника, която е използвана, мазилката придобила лъскав, почти огледален блясък.

Що се отнася до погребалните обичаи на траките, то може би ще ви е интересно да научите какво пише Херодот по въпроса:

Трупът се държи изложен три поредни дни, като умрелият се оплаква, а след това се колят жертвени животни и се прави угощение. Накрая се погребва, като се изгаря или заравя в земята. След това на мястото се издига могила и се устройват състезателни игри (всичко това се отнася за богатите).

През 1946 г. гробницата е вградена в специална защитна постройка, която е преустроена през 1960 г. Година по-късно мястото е снабдено и с климатична система, с цел запазване на стенописите. През 1979 г. обекта е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

За съжаление, днес влизането в истинската гробница е силно ограничено, поради опасност от разрушаване на стенописите. Все пак е измислен компромисен вариант – в близост е изградена гробница-копие, която е отворена за посещения. Гробницата се намира в парк “Тюлбето” (в Казанлък), като името на парка произлиза от намиращата се наблизо турска гробница “Тюрбе”.

Казанлъшката гробница е част от 100-те национални туристически обекта.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!