Някъде, далеч в дълбините на гватемалската джунгла Петен, се крие мистериозна отдавна забравена „Изгубена столица“ на маите – Ел Мирадор. Този древен мегаполис оживява за очите ви – каменни пирамиди, обрасли с лиани и дървета, тясно свързани с територията от 16 км², забулена от вековна растителност и мистерия.
Достъпът до Ел Мирадор не е от най-лесните предизвикателства – имате две възможности: седмичен треккинг през влажна, гореща джунгла или вълнуващо, но скъпо пътуване с хеликоптер от Флорес. Пешеходният маршрут – популярен между януари и август – включва 40‑километров поход през гъсти гори, блатисти пътеки и продължителни нощувки под звездите . Хеликоптерът ви пренася почти директно сред кронавия пояс, но престоят на място често е ограничен – обикновено до няколко часа .
След сблъсъка с горещините и влажността, влизате в свят от структурни чудеса, скрити под масивен високостволен купол от зеленина. Първият знак, че се приближавате, е нещо внушително – върхът на Ла Данта – най-голямата пирамида на маите, надминаваща много дори величествените пирамиди в Египет, с впечатляваща височина от около 72 м от равнището на джунглата. По-малко известни, но също завладяващи, са „Ел Тигре“ – с трипикова структура и основа от 18 000 м², и други пирамиди, които оформят т.нар. триадичен комплекс – централни платформи, придружени от по-малки пирамиди.
Открит в началото на XX век от местни, търсещи латекс, Ел Мирадор остава невидим за археолозите до 1926 г., а систематичните разкопки стартират чак през 2003 г. . Днес археолозите продължават работа по части от комплекса – стъпала, фризи и структури от 300 г. пр.н.е. с изумително съхранени мазилки – сцени от легендата за Близнаците-герои, бягащи от подземно царство .
Самото катерене е истинско приключение. Първо се изкачвате върху широка тераса, отчасти обрасла в горски чакъл. С помощта на дървени стъпала (поставени с цел опазване на старите камъни), достигате до средно ниво, където навлизате в сърцето на пирамидата – с места с ясно видими камъни и резбовани участъци . Когато най-накрая се доберете до върха, пред вас се разкрива 360-градусова гледка към безкрайния зелен пашкул на Петен – място, обитавано от тапири, ягуари, маймуни и птици.
За любителите на числата – Ел Мирадор някога е разполагал със система от поне 13 каменни „сакбе“ – древни пътеки, високи 2–6м и широки 20–50м, които са обвързвали комплекса с други майски градове като Ел Тинтал и Накбе. Това е своеобразна „супер магистрала“ преди 2200–2500 години . Около вечерта, когато въздухът става по-хладен, хорът на цикади и вълненията на птиците спират – звукът на горската пустош е удивително силен и очарователен .
Интимният момент в обръчите на историята и природата често идва на върха – някъде над дърветата, на пирограм, наситен със спомени от миналото и възможности за бъдещето. Разказите на местните гидове ви пренасят обратно към времето, когато градът е процъфтявал между VI и I в.пр.н.е., отслабвайки в IX в. и оставен да бъде превзет от джунглата .
Планината и влажният регистър оформят ландшафта – сезон от ноември до февруари се счита за най-добрият период за посещение, когато влажността е поносима, а маршрути са по-сухи . Началото на похода обикновено е от селцето Кармелита, където местни организации предлагат пътешествия с екотуризъм – понякога дори с магаренца, но винаги с опитни водачи и страст към запазването на джунглата .
Ел Мирадор е приключение за любители на история и природа, за хора, готови да потънат в пътешествие и изследване. Дълбоко в зеления чуден свят на маите, каменни стъпки и шумолящи листа ви напомнят, че историята никога не е загубена – просто чака да бъде открита от тези, които имат смелостта да тръгнат по древните й пътеки.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
