Омръзнало ви е да бъдете просто туристи? Омръзнали са ви задължителните обиколки по музеи, катедрали и дворци? Не, че са безкрайно лоши. Поне докато не прекалите с тях. И си спомните, че няма нищо по-освежаващо на света от разнообразието. След студената бира, разбира се.

Днес ще си разнообразим туристическото ежедневие с няколко по-различни идеи как да си изкарате славно в шотландския Глазгоу. В случай, че вече сте отметнали обичайните заподозрени... така де – забележителности. Или пък направо вместо тях.

Става въпрос за няколко приятни местенца, на които се озовахме, натрапвайки се на една гостоприемна дружка, потяща се над магистратура в Универститета на Глазгоу. И няколко дни се попреструвахме на местни. Или поне на чуждестранни студенти.

Драм – това е бар, кръчма, пъб или както там предпочитате да наричате напояващите заведения. Няколко вечери в седмицата бирите, ейловете и уискито (прословутият шотландски сингъл малц) се леят особено упоително под звуците на традиционна шотландска музика на живо. Тогава весел отбор от професионалисти и доста можещи любители певци и музиканти си се събират на разпявка и разпивка за собствено и за ваше удоволствие. Предупреждаваме хората със слаби ангели! Въпреки че през половината време няма да им разбирате какви ги пеят или какви там смешки си разправят (учили сте британски английски, ама не и този!), не е изключено и вие, и те да пуснете по някоя сълза от кеф и умиление. А може и от алкохола да е.

Ето малка видео мостра от една такава вечер.

Ако решите да се запътите натам, надникнете във фейсбук страницата им и разберете кога ще е следващата разпявка.

Оран Мор (от галски - „велика мелодия за живота“) – друг бар, където музикантите си допиват и досвирват след като Драм им пожелае лека нощ (някъде към полунощ). Уж отивате в друг бар, а на входа виждате, че ви водят в някаква си готическа църква?!?! Оказва се, че избивате туристическата риба с тази 2-в-1 забележителност – бивша енорийска църква превърната в храм на бирата (има някаква ирландска връзка тук, защото наблягат доста на Гинес), уискито и приятното прекарване.

Oran Mor

Впоследствие подочухме, че там, освен импровизирани, си имали и съвсем организирани вечери с жива музика, както и някакъв театър в обедно време с апетитното име „Пиеса, пай, пинта“. В списъка със задачи ни е да се върнем и старателно да проверим тази информация.

Некрополът - или простичко казано - Гробището над Катедралата на Глазгоу и гледката отвисоко. През градината край катедралата и по пътеките нагоре по баира. Озовавате се на върха на хълма, обградени с надгробни паметници – произведения на архитектурното изкуство, накацали по идеално поддържана английска поляна. А пред вас стърчат кулите на катедралата, зад която се е ширнал Глазгоу. В късметлийско слънчев ден и час, това е едно доста приятно място да потренирате нищоправене или да се поровите в семейната история на някой стар шотландски род, зачитайки се в епитафиите по паметниците. А защо да не поседнете на тревата и наслаждавайки се на гледката, да си спретне импровизиран пикник със сандвичите, които цяла сутрин ви тежат в чантата. Почти сигурно е, че няма да сте единствените чудаци наоколо.

Снимки: Мария Захариева

Университетът на Глазгоу – разходете се край младежки зелените поляни между достолепно възрастните сгради или поседнете на някоя пейка и позяпайте забързания студентски мравуняк наоколо. А ако успеете да се уредите с някой, който да ви упъти към някоя не-знам-си-колко-вековна аудитория – може да се вмъкнете вътре и да видите лесно ли им е било на студентите преди няколко века (а и на сегашните) на най-тесните, изръбващи и антиприспиващи пейки, на които са стояли студентските ни четирибуквия.

Имат си и разни организирани обиколки за туристи, но вие може просто да си намерите някой студент (през каучсърфинг например), който да ви ориентира в лабиринта от сгради, коридори, стълбища и аудитории. Може да се отбиете и в параклиса, който също не лъже откъм интериор. А ако ви влече, някои вечери там бихте могли да се порадвате и на хорово пеене под звуците на орган.

Снимки: Мария Захариева

Пикник/барбекю на брега на езерото Лох Ломонд или на поляната в някой парк – половин-един час измъкване с автомобил от Глазгоу, едно-две предградия и няколко поляни-с-шотландски-овце по-късно, се озовавате на слънчевия каменист бряг на езерото. А вашите нови шотландски-приятели-с-ирано-италиански-корен (които ви осиновиха предната вечер в Драм с въпроса “Абе вие къщи нямате ли си - първи бяхте тук, а сега затваряте заведението?!”) вече палят огън, за да ви покажат как го правят барбекюто в родния им Иран. (Тук възможностите ви варират до безкрайност – единствените задължителни елементи са хубави хора, хубава храна и хубаво време).

Снимки: Мария Захариева

Ако не ви се случат нещата с хубавия слънчев ден и пътешестването до близката провинция, може просто да си останете градско в Глазгоу и да отпразнувате новото познанство с урок-по-правене-на-пица в семейната пицария (например). Или с барбекю на полянка (от онези еднократните, имат ги във всеки супермаркет) – много популярна и препълваща парковете дейност. Тц! Това е пак – ако не вали.

Да живее слънчевото шотландско време! И баровете/каучсърфинг/студентите, виновни за щастливите нови познанства!

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!